Елена Рибакина сподели, че като дете не си е представяла, че ще играе на Уимбълдън, а още по-малко че ще го спечели. Миналата година обаче тя записа името си на стената на шампионките, побеждавайки Онс Жабур на финала в „All England Club“. В интервю за Daily Mail световната №3 разказа как е започнала да се занимава с тенис и с какви емоции ще се завърне на Шампионата година след най-големия триумф в кариерата си.
„Имам сестра – Анна, която е с 3 години по-възрастна от мен. Родителите ни искаха да сме активни и затова като малки ни записаха на гимнастика и фигурно пързаляне. Баща ми винаги казваше на треньорите да ни имат предвид за професионалните групи. Макар да бях едва на 5 години обаче, ръстът ми се оказа проблем. В гимнастиката и пързалянето треньорите казаха на родителите ми едно и също: „Добра е, но няма смисъл да продължава, защото е твърде висока“ – сподели финалистката от Australian Open.
„Следващият вариант беше тенисът, тъй като баща ми е играл като млад и много обича този спорт. Сестра ми веднага заяви, че не ѝ харесва, но на мен много ми допадна. Тренировките ми харесваха, макар да ходех без сестра си. Играех винаги, когато имах възможност, но до 17-годишна възраст не се бях замисляла за професионална кариера“ – каза още представителката на Казахстан.
Миналата година Рибакина изобщо не бе сред фаворитките на Уимбълдън, което беше напълно логично, предвид резултатите ѝ. Тя загуби от Шелби Роджърс на осминафинала в Хертогенбош, а седмица по-късно отпадна още след първия си мач в Ийстборн, претърпявайки поражение от световната №114 Леся Цуренко.
„Миналата година имах много възходи и падения. Седмиците преди Уимбълдън не бяха особено добри за мен, тъй като имах физически проблеми. Освен това, бях натрупала умора заради множеството турнири, в които бях участвала. По тези причини отидох на Уимбълдън с не особено високи очаквания. Бях резервирала хотел само за първата седмица и вече планирах лятната си почивка, тъй като не мислех, че ще стигна много далеч. Върху мен нямаше никакво напрежение и това бе една от основните причини да се представям все по-добре с всеки изминал мач“.
Спокойно може да се каже, че спечелването на титлата на Уимбълдън е сбъднатата детска мечта на Рибакина.
„Когато гледах турнира като малка, много ми харесваха традициите – бялото облекло, ягодите, шампанското и всичко останало. Изобщо обаче не мислех, че някога ще играя в турнира, а още по-малко, че ще го спечеля. Уимбълдън е прекрасно място, което винаги повдига духа ти. Завръщането ми там ще бъде едновременно приятно и плашещо. Ще открия турнира на централния корт, което ще е още един прекрасен спомен. Ще се постарая да се подготвя по начина, по който го направих миналата година. Единствената разлика е, че този път ще трябва да отседнем в по-голма къща, защото екипът ми е по-многоброен“ – завърши родената в Москва тенисистка.
