Данте Ботини, който е един от бившите треньори на Григор Димитров, даде много интересно интервю за „La Nacion“ в родината си Аржентина. В него Ботини говори за състоянието на тениса в момента и за своите възпитаници през годините, като разбира се, не пропусна и Григор.
Ботини бе треньор на Григор в рамките на близо 2 години до септември 2022-а. Под негово ръководство позицията на българина в ранглистата варираше между №16 и №37. Най-добрите му резултати в този период бяха четвъртфиналът на Australian Open 2021 и полуфиналите на Мастърсите в Индиън Уелс 2021 и Монте Карло 2022.
Ботини направи много интересен анализ на Димитров, като говори със суперлативи за неговите качества, но акцентира и върху това, което според него е най-голямата слабост на бившия №3 в света.
„Той е изключителен играч, един от най-талантливите в тура. Дори физически е невероятен, грижи се много добре за себе си, истински звяр е. В тениса е един от най-големите таланти. Той изпълнява удари, които почти никой друг не умее. Слайс бекхендът му е страхотен, дори и с една игра. Той е играч, когото бих гледал с удоволствие и за когото бих платил билета си“ – коментира Ботини.
„Най-голямата му слабост е, че когато навлезе в негативен период, почти не реагира. Тогава искаш да си тръгнеш. Той страда, когато не е в добро емоционално състояние и го прехвърля на корта. В същото време, когато е щастлив, може да направи всичко и да сътвори шоу“ – каза специалистът, който е работил още с Кей Нишикори и Николас Джари, а за последно бе треньор на младия китаец Джери Шанг.
Ботини говори и за разликата в манталитета на поколенията и защо треньорската дейност става все по-трудна. „Има тотална промяна. Федерер го няма, Надал е почти извън сметките, Джокович ще има още няколко години. Новото поколение е тук с Алкарас, Синер, Руне. Дори Медведев, Зверев и Циципас. Смятам, че днешният тенис е свързан с много сила и много психика. Новите играчи не мислят особено за тактика, играе се много бързо и много мощно. И преди нямаше много време за мислене, а сега е още по-малко. Вторият сервис понякога е с 200 км/ч. За треньора е по-трудно да измисля стратегия. Има по-малко внимание от играчите, които вече не слушат толкова. Това прави и прогреса по-труден. Настоящите играчи имат дефицит на вниманието. Преди те гледаха в очите и те слушаха. Днес вървят с глава надолу. Казваш му, че му говориш. „Да, слушам те“, е отговорът, а той е с телефона. Не знаеш какво остава в главата му. Странно е, обществото се променя.“
Според Ботини, мощта в тениса се отразява на младите и от гледна точка на това, че на все по-ранна възраст започват да получават контузии. „Корда, Руне…всички имат болки и проблеми, дори и да са отскоро в тура. Тялото не може да се справи с увеличаващите се изисквания по отношение на физиката. Рядко говорим по въпроса, а той трябва да бъде централен. Другият проблем е прекалено честата смяна на топките. Не може да играеш три поредни турнира с различни топки. Моделите са много различни. Генерално са прекалено тежки, карат те да влизаш в по-дълги разигравания. Усещаш го в рамената, китките, краката.“
Аржентинецът е на мнение, че оттеглянето на Роджър Федерер се усеща силно в тура и няма кой да заеме мястото на Маестрото. „Имал съм много моменти с Рафа и Новак, те са великолепни спортисти, но отсъствието на Роджър се усеща. Липсва ни много. Той бе различен играч. С достигането му до топ ниво всичко се промени. Не знам как да го обясня, но турнирите бяха различни, когато Роджър участваше. Всеки, който е усетил тура с него и без него, може да потвърди това. Тенисът продължава, но когато Роджър влизаше в съблекалнята, хората бяха безмълвни, те го гледаха. Той имаше различно присъствие. Той бе феномен. Ако тренираш с него за първи път, те засипва с въпроси, за да разбере кой си, откъде си, любопитен е. Говорихме няколко пъти за Аржентина. Питал ме е за религия и се интересуваше как играят и тренират на клей аржентинците. Спомням си, че го видях през 1997 като юноша, на турнир до 18 години в Прато. Аз бях на 17, а той на 15. Показах му таблото на турнира и му казах, че ако спечеля, ще играя с него, но загубих. Години по-късно той си спомняше това и ми каза: „Спечелих онзи турнир и израстването ми започна оттам. Жалко, че не играхме един срещу друг. Малцина биха го запомнили и биха казала всичко това.“
