Карлос Моя бе човекът, който бе с Рафа Надал във всяка крачка от дългото възстановяване. Само до преди няколко седмици не изглеждаше сигурно, дали Матадора изобщо ще се завърне на корта. Това признава и самият Моя в обширно интервю за испанската версия на сайта на АТР. В него той говори за страховете, които самият той е имал и за цялостния процес, довел до момента, в който Надал е на броени дни от завръщането си на корта и участие на турнира в Бризбън.
Моя говори и за последните тренировъчни дни с Артур Фис в Кувейт, като потвърди думите на самия французин, че Надал е играл на много високо ниво и е изненадал самия себе си.
Можеш ли да минеш през хронологията на тези месеци? Откакто Надал взе решението да се оперира, до последните ви тренировки, гледайки към участие в Бризбън?
Целият процес изискваше операция и абсолютна почивка. Операцията бе по-сложна, отколкото първоначално очаквахме. Когато отвориха и видяха какво има вътре, се оказа по-сложно. Той премина през изследвания и ядрено-магнитни резонанси, но при тях не се е видяло всичко. Затова времето за възстановяване бе по-дълго от очакваното.
Също така е вярно, че ако не се бе оперирал, щеше да е още по-трудно да се възстанови. Той през цялото време бе наясно, че иска да се завърне и сбогуването му да бъде на корта.
След операцията, за месец и половина не го бях виждал, тъй като отиде на ваканция. Той правеше рехабилитация при определени условия, тъй като бе на яхтата в Гърция. После в края на август започнахме тренировки. Много леки. Два дни в седмицата, по 20 минути. С много бавен прогрес. Винаги много консервативно.
Началото бе много трудно. На моменти бе трудно, защото той не се подобряваше. През цялото време бяхме спокойни заради постоянния контакт с медицинските лица. Правехме тестове, за да сме сигурни, че развитието е напълно нормално.
Постепенно увеличавахме натоварването и интензитета, като винаги имахме утвърдени срокове, които изпълнявахме. Понякога трябваше да направим крачка назад, да почине малко, да намали оборотите. Това е нормално, когато става дума за толкова сериозна контузия и за момент от кариерата му, в който вече не е на 20 години.
Крачка по крачка успявахме да вървим напред, разрешихме проблемите и на практика той е готов да отиде в Австралия и да играе.
Имаше ли момент в целия процес, в който си мислеше, че той няма да се завърне?
Да. Когато минеш през такава операция…да влезеш в операционната е последната надежда, която ти е останала, за да се завърнеш отново на корта. Знаейки рисковете, той го направи, защото знаеше, че това е единствената възможност, ако иска да се върне.
После тренираш месец и половина-два и виждаш много бавен прогрес. Не знаеш, дали е по-бавно от очакваното или не, защото за първи път бяхме в такава ситуация. Но имаш съмнения, играчът също. Ще реагира ли тялото? Ще удържи ли на натоварванията? Има много въпроси, които изникват. Изобщо не бе лесно. Това е много криволичещ път с много завои.
Извън работата, по отношение на тениса, каква бе твоята ментална роля? Предполагам, че е имало много дни на разговори, окуражаване или просто да си там, за да го чуеш.
И аз, и останалите в екипа. Когато говоря за себе си, говоря за целия отбор, като имам предвид, че сме с 37-годишен човек, който има своя живот, своето семейство, своите хобита и чувства. Опитвахме да го подкрепим, да правим това, от което смятаме, че има нужда, за да се погрижим за увереността и това да се чувства добре.
Понякога трябваше да натисне повече, понякога да не прекалява. Това зависеше от ситуацията, ден за ден. Особено по отношение на психологическото му състояние и мотивация. Един ден бе едно, друг ден – друго. В това отношение мисля, че той има много човечен екип. Познаваме го от много години и той се грижи добре в това отношение.
Знаехме, че трябва да внимаваме. Лесно е да се работи с него заради уважението, което той изпитва към нас. Това е много важно, но има и трудни дни.
Това ли бяха най-трудните ти моменти с него?
Без съмнение. И преди е имало сложни ситуации, но сега си наясно, че времето изтича. Кариерата на елитния спортист има крайна дата и той я наближава. Рядко си наясно с това кога идва този момент. Винаги опитвам. Всички ние имахме своите съмнения, че ще може изобщо да отиде в Австралия.
И аз ги имах в определени етапи от процеса. Имах чувството, че това може да бъде краят без да има възможността да играе отново. Това бе най-трудният момент, който съм имал с него.
„Не мисля, че заслужавам такъв край, по време на пресконференцията“. Това каза той, когато през май обяви, че спира заради контузията, но се надява да се завърне, за да се сбогува. Това се случи на Роджър Федерер, който не успя да се сбогува по начина, по който искаше.
Никой не може да каже, че спортът е справедлив. От всички велики играчи, които са се оттеглили през годините, много малко са го направили по начина, по който са искали. Има може би двама-трима, които са се отказали както са искали. Сампрас е един от тези, за които се сещам. Той се оттегли, побеждавайки и бидейки на върха. Едберг се отказа, играейки чудесен тенис. Със сигурност има и други, но не мога да се сетя за повече от двама-трима тенисисти, които са се оттеглили по мечтания начин.
„Надявам се да имам възможността да не изисквам от себе си това, което съм изисквал от себе си през цялата ми кариера“. Това написа Надал в Instagram преди няколко дни. Ще може ли да го направи?
Не е лесно. Колкото и да се опитваме да влезем в главата му и да го накараме да го види, той все пак е спортист с амбиции. Голяма част от работата на екипа ни е да го спираме. По отношение на натоварванията в тренировките, на часовете работа, интензитета.
Ето един пример. От време на време му казвам: „Сега ти организирай тренировката“. Това ми помага да видя какво обича да прави, какво цени и дали има неща, от които се нуждае. Това е нещо, което ми помага много. Тогава той ми каза: „Карлос, предпочитам ти да го направиш. Ако го направя аз, ще прекаля. Главата ми го иска, но мисля, че тялото ми не може все още. Така че предпочитам ти да продължиш да го правиш.“
„Това ви казва, че той е готов да даде всичко от себе си, да излезе, да даде 100%. Той знае, че в момента все още не е на най-доброто си ниво, но лека-полека ще го достигне. Това е част от работата ни. Тези дни тренирахме с Фис в Кувейт и истината е, че беше много добре, много по-добре, отколкото очаквахме. Рафа отиде там, мислейки, че няма да бъде конкурентен, че няма да се справи със задачата, а всъщност си тръгва, убеден, че може и да бъде.“
На какво ниво е след тренировъчните дни в Кувейт?
Всичко е в прогресия. За да достигнеш до най-високото си ниво, трудностите стават все по-големи. Като във видео игра е. Може да си мислиш, че играеш страхотно, но отиваш на последното ниво и те елиминират за две минути. Същото е. Започваш с първо ниво, после второ, елиминираш последните босове, които стават все по-трудни. Това е много точно сравнение според мен. Всеки път става все по-трудно, но нивото ти като играч също се повишава. Смятам, че следваме верния прогрес.
Надал не играе редовно от повече от година и половина. Кой е най-големият страх сега, когато се завръща след толкова дълъг период?
За мен това е усвояването на тежестта на натоварванията. Това е най-големият ми страх. Рафа отива от тренировки, в които се справя много добре, към турнири. Невъзможно е в мач да имаш същите условия като в тренировка. Играеш 3 от 5 сета, печелиш, почиваш, завръщаш се на корта два дни по-късно. Това е съмнението, което имам сега, най-вече по отношение на Големия шлем. Но имаме време. Ако Australian Open започваше утре, щеше да има истински страх. Все още има месец, турнир преди това в Бризбън, изискващи тренировки. Мисля, че всичко това ще го постави в позиция да може да издържи. Но сега това е моят страх.
Но въпреки че ще играе със защитен ранкинг в първите си девет турнира, това няма да му попречи да играе срещу много силни съперници още от първи кръг. Ясно е, че жребиите ще имат важна роля в завръщането му, защото искаме да играе максимално много мачове. Никога не съм мислел, че Рафа има нужда от ритъм, защото е прекалено добър, но сега ситуацията е различна. Искаме той да играе мачове и да ги печели, за да достигне това ниво.
Имате ли ясна цел за сезона, както е бил Ролан Гарос преди например?
Ролан Гарос винаги е бил неговият специален турнир и това не се променя. Също така е ясно, че до тогава има шест месеца. Трябва да видим как ще бъде тогава, мачовете, които ще изиграе, нивото му. Има много неизвестни, които ще се изясняват с времето, но е ясно, че той е много развълнуван за Ролан Гарос, както и за целия клей сезон, който е любимият му период през годината.
Рафа каза, че това може би ще е последната му година, но че не иска да се зарича. Възможно ли е нещата да се развият по-добре от очакваното и да решите да продължите?
Това казвам: да напуснеш спорт, който си практикувал през целия си живот, е много сложно. Той не иска да затваря вратата. Ако всичко върви добре и той издържа, защо да не продължи? Ако се наслаждава и иска да го прави, защо не? Но в момента има много неизвестни по отношение на това какво ще бъде след година. Всичко може да се случи.
Има ли нещо, което би те изненадало по отношение на Надал в този момент?
От нищо не може да се изненадаш. Истината е, че с него съм видял немислимото и неща от друго измерение. Той все още е Рафа Надал. Знаем с какъв играч сме.
Финалът, който той спечели срещу Медведев в Австралия ли бе най-великият момент във всички тези години?
Медведев, Ролан Гарос, който спечели същата година…Знам в какво състояние пристигна, знам как бе във всеки мач, виждам какво притежава и какво прави. Не знам дали в историята на тениса има друг играч, който е спечелил титла от Големия шлем в условията, в които Рафа спечели Ролан Гарос.
