Какво е общото между качественото кафе и тениса на най-високо ниво? Примерите са много, особено ако питате Марко Лаваца.
По време на Nitto ATP Finals се срещаме с вицепрезидента на компанията с централа в Торино и член на борда на директорите на Lavazza Group. Той е четвърто поколение, откакто фамилия Лаваца е позната по целия свят. И първо поколение, откакто виждаме логото на бранда по всички големи турнири в тенис календара.
Всичко започва от Уимбълдън през 2011 година, когато Lavazza намира тениса за една от най-добрите платформи да изразява ценностите си – традиция, стил, отношение към всеки детайл.
През 2015 година компанията става партньор на Ролан Гарос и US Open, а между 2015 и 2020 година е неизменна част от Australian Open. За пореден сезон пък е платинум партньор на Финалите на АТР.
Този сезон Яник Синер спечели титлата на Nitto ATP Finals по категоричен начин, а силното представяне на световния №1 не е изненада за Марко Лаваца, който вижда у младия тенисист качествата, които Lavazza изповядва вече толкова дълго време.
“Много е лесно да намериш рекламни лица. Изобщо не е трудно. Имали сме много. Винаги обаче сме искали да имаме партньор, а не просто рекламно лице. Искаме да имаме връзка. Тази със Синер е много естествена. Тя е абсолютно перфектна” – споделя ни Марко.
“Синер е само на 23, но начинът му на мислене и работа, са много сходни с това, което ниe сме правили последнните 129 години. Отдаденост и, по някакъв начин, обсебване от това да си перфектен”.
Питам Марко дали търпението не е един от най-важните добродетели, защото, като юноша, Синер съвсем не е впечатляващ. Той обаче жертва временните успехи в името на това да стане по-добър играч и да се развива.
Сещам се и за популярната реклама на Lavazza с Яник Синер, в която внушението е, че световният №1 е перфекционист.
“Когато работихме с него в рекламата, искахме да покажем неговото мислене. Той наистина е такъв. Иска да бъде перфектен. Но е нормален човек, преди всичко. Той е нормалното момче, което всяка майка иска за дъщеря си” – отговаря Марко Лаваца.
“Когато някой млад стане популярен, в повечето случаи хората започват да се държат по различен начин. Не и Синер. Той е здраво стъпил на земята и се придържа към корените си”.
Последното важи и за Lavazza. Едва ли през 1895 г., когато Луиджи Лаваца открива първия си магазин Lavazza на улица „Сан Томазо“ в Торино, е предполагал, че толкова време по-късно компанията ще е толкова успешна, а брандът ще е първата асоциация, когато на някого споменете думата “кафе”.
“Синер много често го питат как се справя с напрежението. А той отговаря: “Хора, аз съм спортист. Дори да загубя турнир, всичко е наред. Напрежението е при хирурзите, при лекарите. Аз нямам напрежение, аз съм привилегирован” – обяснява Марко.
“В моето семейство знаем, че сме привилегировани, защото ние знаем, че имаме наследството на миналото, но и възможността сега да работим с невероятни хора. Имаме щастието да се докосваме до милиони по цял свят. Това е подарък, но и голяма отговорност. На първо място, тази отговорност е към над 5500 семейства, които работят за нас. След това и към цялата ни общност”.
Докато си говорим, отбелязвам, че погледът ми непрекъснато отива към цветовете на новата лимитирана колекция “1895”. Марко, може би, чака само това, за да ми предложи да изпием по две кафета. Не, не защото чашата еспресо е естествено продължение на ръката на всеки италианец, а защото дизайнерите на Lavazza са създали блендове, на които човек може да се наслади по различни начини.
“Сигурно си чувал някой да пита: “Какво ще се случи, ако човек използва 100% от капацитета на мозъка си? – тук е същото. Имахме перфектно кафе, но искахме да покажем целия си потенциал и знанията ни за кафето” – казва Марко и започва с приготовленията.
Първата чаша е класическо еспресо, приготвено на 9 бара налягане – плътен вкус, наситен и ароматен. Този начин на приготвяне е бърз и извлича всичко от кафето.
Втората чаша идва доста по-бавно. Кафето се изсипва на хартиен филтър, а след това бавно се залива с кръгови движения с гореща вода, чиято температура е между 93 и 96°C. На практика, тук налягането е нулево, а водата минава през бленда и изтича в специален съд. В рамките на 3-4 мин. ароматът на това кафе се развива. Усещат се плодови нотки, а вкусът е много по-мек и различен от този на еспресото.
“Един и същи продукт, сервиран по различен начин. Резултатът е различен. Този нов метод прави така, че да продължавате да пиете кафе, но то да прилича на друга напитка. Има нотки, които не намирате в нормалното кафе. Няма нищо изкуствено, нищо не сме добавяли” – отбелязва Марко.
“Имаме възможността да работим с най-добрите “винтидж” кафета. Това е, като да работиш с вино, и да можеш да избираш от най-доброто в света. Искахме да съзадем колекция, която е различна – по-малко производство, а това са продукти, които са най-добри сред най-добрите”
Това, което повече ме впечатлява, е страстта, с която обяснява всичко. Сигурен съм, че е преминавал през тази процедура стотици пъти, но, явно, всеки път подхожда като дете, което е научило нов фокус и иска да го покаже на родителите си.
Представям си, че какъвто е подходът на Марко по отношение на кафето, такъв е и този на Синер, когато е на корта. Може би, заради това са толкова добра комбинация.
“Времената се променят, но ние опитваме да се придържаме към семейните ценности. Искаме да създаваме усещането за семейство. Ние опитваме да сме здраво стъпили на земята. Опитваме да разбираме и партньорите си по целия свят – Франция, Германия, Великобритания, България. Aко те искат да инвестират в някаква идея, имат нашата подкрепа”.
“Никой не казва, че Lavazza има една посока и това е. Да, имаме една посока, когато става дума за идентичност, но за нас е важно да се придържаме към корените си, опитвайки да направиме “бленд” с нещо ново”.
“Догодина ще станат 130 години от същствуването ни и трябва да разберем как да използваме миналото, за да сме силни в бъдещето. Слушаме младите хора и какво искат, опитваме се да се адаптираме”.
“Ние искаме да сме разпознаваеми, но и да имаме доверието на хората. Да сме на върха 130 години – това означава, че сме изградили нещо стъпка по стъпка. Имаме история, имаме страст и имаме възможността да предадем всичко това”.
Една от отговорностите, които Марко Лаваца е приел като лична мисия, е да подобри живота на хората, които отглеждат кафе.
“Нека си го кажем, кафето идва от най-бедните части на света. От самото начало, ние искахме да помогнем по някакъв начин. Да им дадем технология, например за използването на по-малко вода, така че да са на по-голяма печалба. Докато тези хора са щастливи, ние също сме”.
“Ако тези хора изкарват повече пари, те ще инвестират повече и продуктът ще става по-качествен, а ние ще продължим да сме щастливи да го купуваме”
“Знаем, че сме компания, която трябва да бъде на печалба. Но в края на краищата, по-важно е как печелиш тези пари”.
И ако за Марко, Яник Синер е “нормалното момче, което всяка майка иска да има в дома си”, то, заедно с останалите си колеги, е направил така, че Lavazza да е нормалното кафе, което всеки вече има у дома.
