Изпълнителният директор на ITIA – Карън Муурхаус, отрече обвиненията, че Яник Синер и Ига Швьонтек са получили специално отношение при разследванията срещу тях от страна на агенцията. Допинг скандалите около двамата се превърнаха в две от най-коментираните теми в тениса тази година, като и в двата случая ITIA имаше важна роля.
Броени дни преди US Open стана ясно, че през март Синер е дал две положителни проби за клостебол. Първоначално от ITIA постановиха, че количеството е твърде малко, за да повлияе на спортното представяне на световния №1. Световната антидопингова агенция (WADA) обаче не се съгласи с това становище и първо изиска цялата документация по случая, след което се възползва от правото си на обжалване пред Арбитражния съд.
Междувременно, на 12 септември Ига Швьонтек е била известена, че месец по-рано е дала положителна проба за триметазидин. ITIA постанови, че не става дума за умишлен прием на забранено вещество и полякинята получи едномесечно наказание, от което остават 8 дни.
Повод за критиките към ITIA стана и това, че тяхното отношение към Синер и Швьонтек контрастира ярко с това към Симона Халеп. През септември 2022 г. румънката даде положителна проба за роксадустат, а след няколко отлагания на изслушването ѝ пред трибунал ITIA я лиши от състезателни права за 4 години. Впоследствие обаче двукратната шампионка от Големия шлем спечели обжалването пред Арбитражния съд и се завърна на корта през март тази година.
В интервю за Tennis365 Карън Муурхаус реши да отговори на обвиненията към ITIA, заявявайки, че агенцията няма специално отношение към никого.
„Правилата и процедурите са еднакви за всички играчи. Трябва да се има предвид, че по отношение на антидопинговите разследвания всеки случай има свои специфики и фактори, които трябва да бъдат взети предвид. Някои случаи са много комплексни, затова не е правилно да се правят сравнения между различни случаи, без да бъдат отчетени всички факти“ – каза изпълнителният директор на ITIA.
„Да вземем например Швьонтек и Халеп. Арбитражният съд постанови, че хранителната добавка на Халеп е била замърсена, в резултат на което наложи 9-месечно наказание. Трибуналът взе предвид обективната вина, която Халеп е имала, както и субективната, която евентуално би могла да има. По-просто казано: въпросът беше какво би могла да е направила тя относно замърсения продукт?“.
„В случая с Швьонтек замърсеният продукт беше лекарство. Напълно логично е играчите да смятат, че фармацевтично одобрени лекарства в търговската мрежа би трябвало да съдържат само това, което е посочено на етикета. Следователно, вината на Швьонтек е най-малката възможна, тъй като на практика тя не е можела да направи нищо, за да се предпази от забраненото вещество“.
„Замърсеното вещество в случая с Халеп обаче не е лекарство, а хранителна добавка. Точно затова разследващите органи постановиха, че нейната степен на вина е по-висока. Казвам всичко това, за да илюстрирам, че не бива да бъдат сравнявани два различни случая“ – заяви Муурхаус.
Британката коментира и неясните според мнозина процедури, които са били следвани при налагането и изтърпяването на наказанието по случая „Швьонтек“.
„Наказанието на Швьонтек започна да тече от момента, в който ѝ изпратихме уведомителното писмо за положителната проба. Тя се възползва от правото си да обжалва и в крайна сметка спечели. Пълното изследване на замърсения продукт бе завършено за 22 дни, след като ѝ изпратихме известието и когато резултатите станаха ясни, наказанието бе съобразено с това. Тя пропусна трите турнира в Азия и с това периодът на санкцията почти приключи“.
„Когато бива наложено едномесечно наказание, от него се изваждат въпросните 22 дни, в които Швьонтек не е играла заради разследването. Това означава, че от санкцията ѝ остават осем дни“.
Муурхаус бе попитана и защо положителните проби на Синер и Швьонтек са били оповестени едва, когато ITIA взе крайно решение по случаите. Тя заяви, че това е направено, за да се спазят регламентираните от агенцията процедури.
„Според правилника на WADA, всички спортове са длъжни да налагат първоначални наказания при установяването на положителна за забранени субстанции проба. По преценка на съответните федерации, въпросните наказания биха могли да бъдат публично оповестени или не. В леката атлетика, например, първоначалните наказания биват обявявани веднага, докато в отборните спортове това почти не се случва“.
„В тениса взехме решението да не обявяваме първоначални наказания поне за 10 дни. Това ни предоставя време за изследване на „Б“ пробата, както и за евентуално обжалване от страна на играча. Ако обжалването бъде спечелено в рамките на тези 10 дни, не обявяваме първоначалното наказание“.
„Яник Синер и Ига Швьонтек спечелиха своите обжалвания във въпросния 10-дневен срок. Точно затова, следвайки правилата на ITIA, техните първоначални наказания не бяха оповестени. Нашата работа е да следваме разпоредбите, като това бе направено и в двата случая“ – завърши Муурхаус.
