Габриела Дабровски имаше невероятна 2024 на корта. Канадката спечели бронзов олимпийски медал с Феликс Оже-Алиасим, а с Ерин Роутлиф завоюва трофея от Финалите на WTA и завърши годината под номер 3 в световната ранглиста на двойки. И всичко това – докато се лекува от рак на гърдата.
32-годишната тенисистка избра последния ден на 2024, за да разкрие диагнозата и да разкажа за преживяното в последните месеци.
През април Дабровски разбира, че животът ѝ е на път да се промени изцяло. Още година по-рано тя напипва бучка в гърдата си, но е уверена от лекар, че не е нищо сериозно. За щастие се подлага на обстойни изследвания, след които трябва да започне лечение, включващо две операции и лъчетерапии. Дабровски дори отлага част от процедурите в името на това да участва на Уимбълдън и на Опимпийските игри. В други турнири е уморена от терапията, но намира сили да продължи да играе тенис, докато в същото време се бори и извън корта.
Първоначално Дабровски иска да запази случващото се само за себе си и най-близките, но сега, след като знае колко важно е такива проблеми да се откриват рано, приема за своя мисия да информира и да споделя с последователите си.
Ето и целият разказ на тенисистката:
“Как може нещо толкова малко да причини толкова голям проблем?
Това е въпросът, който си зададох, когато ми откриха рак на гърдата в средата на април. Знам, че това ще бъде шок за мнозина, но аз съм и ще бъда добре. Ранното откриване спасява животи и мога да го потвърдя.
През пролетта на 2023 г. напипах бучка в лявата си част на гърдите. Месеци по-късно лекар ми каза, че това не е нищо. Мина време и през пролетта на 2024 г. си помислих, че бучката е малко по-голяма. Лекар от WTA ми каза, че не е сигурен какво е, така че трябваше да отида на изследвания.
Първо, мамография. След това ултразвук, за да потвърди това, което се вижда на мамографията. Трето… обаждане от рентгенолога, който описа видяното и ме предупреди за бучка, която не прилича на киста, поради неправилната си форма. „Не изглежда добре и искам веднага да ви направят биопсия.“
На следващия ден ми направиха биопсия на лявата гърда. Предварителните резултати бяха ясни още същия ден: рак. Това са думите, които никога не искате да чуете и в един миг животът ви се преобръща.
Сега да продължим и да преминем през две операции, възстановяване, рехабилитация, малко забавяне на някои лечения, за да мога да участвам на Уимбълдън и Олимпийските игри, лъчетерапия и умора (по време на Торонто и US Open), ендокринна терапия, за да завършим сезона по възможно най-добрия начин… всичко изглежда сюрреалистично.
Защо сега разказвам историята си? Дълго време не бях в състояние да я разкажа пред широката публика и да отговоря на евентуални въпроси. Исках да информирам само най-близките хора. Имаше много неизвестни неща, други, които трябваше да научим в движение.
Днес съм в ситуация, в която знам повече за моето лечение, неговите странични ефекти и как да се справя с тях. Наясно съм какъв съм късметлия, защото мнозина нямат лукса да разказват историите си.
С течение на времето започнах да осъзнавам, че съм част от нещо по-голямо от мен самата. Исках да споделя публикации, които говорят за важността на ранното откриване, хранителни навици и начин на живот, експерти, от които да се уча… това чувство на желание да допринасяш за другите по положителен начин беше в основата на тази публикация.
Първото нещо, което видях, когато отидох да си направя първата мамография, беше табела, която казваше, че ракът на гърдат може да се излекува практически на 100%. Намеренията ми, когато споделям тези преживявания, са да подчертая качеството на живот, което можете да поддържате, когато ракът е открит рано, когато имате достъп до талантливи и отдадени на работата си лекари, когато се грижите за себе си на психическо, физическо и духовно ниво и когато се обградите с хора, които наистина ви обичат.
В много случаи ни се случват неща, върху които нямаме контрол. Те не са справедливи. Единственото, което можем да направим, е да изберем как да реагираме. Звучи клиширано, но е истина. Моята диагноза ми даде възможност да видя тези препятствия по различен начин: чрез благодарност.
Ако сте ме виждали да се усмихвам повече на корта през последните шест месеца, това беше искрено. Не винаги е било така. Освен факта, че от години работя върху подобряването на отношението си чрез терапия, моята диагноза рак беше повратната точка за много по-голяма промяна. Когато заплахата да загубя всичко, за което съм работила през целия си живот, стана нещо реално, едва тогава започнах наистина да оценявам това, което имам. Родители и приятели, които ме обичат, невероятни треньори, партньор на двойки, който остана до мен, създавайки истински отбор.
Отношението ми се промени от „Трябва да направя това“ на „Имам възможността да направя това“. Чрез тази визия за мен е много по-лесно да намеря радост в области от живота, които преди съм виждала като пречки. Казвам на рака да се маха, но също така… благодаря.“
