„Хората ме виждат в различна светлина след сълзите в очите ми на Уимбълдън“, коментира Анди Мъри по повод финала на „свещената трева“ през 2012-а, когато загуби от Роджър Федерер с 6-4 5-7 3-6 4-6. Тогава шотландецът се разплака на церемонията по награждаването заради пропуснатия шанс, но пък същата година зарадва Великобритания със златен олимпийски медал на олимпиадата, а днес вече е двукратен шампион на Уимбълдън.
„Като спортисти от нас се очаква да сме силни психически и ако споделяме твърде много чувствата си или се съмняваме в себе си, това определено не е нещо позитивно – продължи Мъри. – Знам, че сме в привилегирована позиция и сме щастливци, че можем да правим това, което обичаме, но тенисът идва и с много напрежение, което невинаги можем да държим под контрол.
Колкото повече хората говорят затова, толкова по-добре. Досега подобна култура е непозната на спорта и стандартното отношение е емоциите да се премълчават. Смятам, че е ясно, че работата ми е достатъчно изпълнена с доста силни чувства при победа или загуба.
В юношеските ми години понякога се насилвах да изкарам емоциите от себе си, а и това рядко ми помагаше в мачовете. Но когато се разплаках след загубата на Уимбълдън, много хора ме погледнаха с други очи. Не като човек, който показва слабост. Точно обратното. Започнаха да изпитват повече уважение към мен заради факта, че свалих маската. Много хора не успяват да намерят начин да изразят емоциите си и по този начин се самоунищожават през целия си живот.“
TennisKafe.com