Новак Джокович сподели, че е изцяло възстановен от контузията си и е напълно възможно да играе на започващия на 17 февруари ATP 500 турнир в Доха. Световният №7 стигна до полуфинал на Australian Open, където обаче бе принуден да се оттегли заради мускулно разкъсване в областта на бедрото. Рекордьорът по титли от Големия шлем даде интервю за сръбското издание Vjesti, в което разкри как се развива възстановяването му и какви са неговите цели за остатъка от сезона.
„Вече няма разкъсване, травмата ми е излекувана почти на 100 процента и отново съм готов да преследвам нови успехи. Медицинският екип вече ми даде позволение да тренирам нормално. Турнирът в Доха започва след седмица и ще се придържам към вече определения график. Слава Богу, успях да се възстановя бързо. Напоследък се контузвам значително по-често, отколкото в първите 15 години от кариерата ми. Може да се дължи на възрастта, но като цяло тялото все още ме слуша и продължавам да съм мотивиран да играя“ – каза Джокович.
На въпроса дали е отишъл на Australian Open с мисъл за титлата, сърбинът отговори: „Винаги съм оптимист и вярвам в себе си. В противен случай нямаше да постигна всички тези неща. Предвид играта, която показах срещу Алкарас на четвъртфинала, мисля, че ако бях здрав, щях да имам много добри шансове срещу Зверев и евентуално срещу Синер, но няма смисъл да мисля какво е можело да стане. Важното е, че показаното в Австралия ми дава много поводи за оптимизъм“.
„Миналата година беше турбулентна. Спечелих златен медал от Олимпийските игри – нещо, за което винаги съм мечтал. Играх и финал на Уимбълдън, макар че не успях да покажа най-доброто от себе си заради контузията. Не постигнах постоянството, към което се стремях. Тази година обаче играх добре както на Australian Open, така и преди това в Бризбън. Нещата можеха да се получат и по-добре, но, както казах, показаното в Мелбърн бе наистина обнадеждаващо“.
„Надявам се 100-тната ми ATP титла да дойде още в Доха. Това е цел, която преследвам от много време. Титла №25 от Големия шлем е много по-сериозно предизвикателство, но вярвам, че това също е по силите ми. Както многократно съм казвал – ако не вярвах, че мога да се боря за най-големите трофеи, нямаше да продължавам да съм в Тура. Мисля, че с победата над Алкарас показах, че все още притежавам необходимите качества, за да се съревновавам с най-добрите“.
Джокович бе попитан на какъв етап от кариерата си се намира от психологическа и емоционална гледна точка.
„От една страна се стремя да подхождам по-спокойно към турнирите и да се наслаждавам на живота в Тура. От друга обаче продължавам винаги да се стремя към титлите, защото това е нагласата, с която съм играл през целия си живот. Това е приятен проблем на този етап от живота и кариерата ми. Знам, че много хора приеха достигането ми до полуфинала на Australian Open като успех, но предвид стандартите, на които съм свикнал, този резултат не ми достави удовлетворение. Най-важното е, че все още изпитвам страст към играта. Благодарен съм за подкрепата на всички мои фенове не само в Сърбия, а и в целия свят. Тази подкрепа ми дава допълнителни сили“.
На въпроса дали според него младото поколение притежава харизмата на „Голямата тройка“, Джокера отговори: „Алкарас и Синер заформят следващото голямо съперничество. Аз, Федерер, Надал и Мъри доминирахме в продължение на почти 20 години и поставихме нови стандарти по отношение не само на успехите, но и за това какво се изисква, за да бъдеш №1 и шампион от Големия шлем, както и как да бъдеш добър посланик на нашия спорт. Ако говорим за харизма, Алкарас вече се отличава. Дори когато губи, го прави с усмивка. Това е много впечатляващо за толкова млад играч, който все още няма голям опит в Тура“.
„Карлос се държи и разсъждава така, сякаш е професионалист от поне 10 години. Мисля, че това се дължи на образованието и средата, в която е израснал. Негов треньор е Хуан Карлос Фереро – шампион от Големия шлем, който от малък е започнал да го учи какво е нужно, за да бъдеш на най-високо ниво не само от спортна гледна точка, но и по отношение на ценностите и психологическата нагласа“.
В заключение, Джокович бе попитан какво го мотивира да продължава да играе.
„Най-вече обичта, която изпитвам към спорта. Тенисът ми помогна да израсна като личност. По време на мач преминаваш през куп емоции. Някои са добри, други – лоши. Изпитваш съмнения, екстаз, ярост, гняв, удоволствие… Понякога се срамувам от начина, по който емоциите ме карат да се държа в такива моменти, но, независимо от резултата, след мача поздравявам опонента ми. Това са най-важните ценности на тениса и причините феновете да се идентифицират с играчите. В индивидуалните спортове винаги трябва да победиш себе си преди опонента“.
„Също така смятам, че мога да продължавам да вдъхновявам младите хора да се занимават с тенис. Това е едно от нещата, които ме мотивират и ми дават сили. Бих се радвал всички да играят тенис, но е достатъчно да се занимават с какъвто и да е спорт, тъй като физическата активност е много важна, особено за децата и младите хора“.
