Тази седмица Диего Шварцман ще каже „Сбогом“ на професионалния тенис. Аржентинецът ще изиграе последния си турнир на ATP 250 надпреварата в Буенос Айрес и така ще приключи неговата 15-годишна кариера в Тура. Ел Пеке може да се похвали с 4 ATP трофея, полуфинал на Ролан Гарос и рекорден ранкинг от №8.
Преди „лебедовата си песен“ на корта, Шварцман публикува емоционален разказ, в който направи равносметка на кариерата си и разкри през какви трудности е трябвало да премине, за да стигне до най-високото ниво в професионалния тенис.
„Миналия месец бях на почивка със семейството си в Уругвай. Един ден към мен се приближи французин, който беше на 22 или 23 години. Каза ми „Помня мача ти срещу Надал на Ролан Гарос, когато заваля“. На четвъртфинала през 2018 г. водех със сет и пробив срещу Рафа, когато дъждът наложи доиграване на следващия ден. Надал спечели както мача, така и турнира. Седем пъти загубих от него или Джокович във втората седмица на Големия шлем. Играех много добре и ако не бяха те, със сигурност щях да стигна много по-далеч в тези турнири. Въпреки това обаче се гордея, че винаги се борих до последно срещу тези легенди и се радвам, че феновете го помнят.
„Не бях участвал в турнир от US Open насам и това ми даде възможност да правя неща, за които често нямах време през годините, като например да карам сноуборд със семейството ми и дори да поиграя малко падел. От време на време случайността ме среща с фенове, които ми казват хубави неща, някои от тях дори ме прегръщат. Това чувство е много специално.
„Тази седмица ще се оттегля след турнира в Буенос Айрес. Макар че напоследък ми беше малко тъжно да гледам тенис, знаейки, че този момент наближава, като цяло се чувствам добре. Имам множество невероятни спомени и успехи, за които да си спомням с гордост. Сбъднах доста от мечтите си и постигнах много повече от това, на което хората мислеха, че съм способен. Малкото ми тяло създаде проблеми на най-големите в тениса.
Началото на края беше в Хамбург през 2022 г. Загубих оспорван мач в първи кръг, но нещо не беше както трябва. Тялото ми просто не ми се подчиняваше в онзи ден. В хода на мача изпитвах много негативни емоциите, имах крампи и ръцете ми трепереха. В началото мислех, че просто съм преуморен и имам нужда от почивка. Две минути, след като напуснах корта, седнах с треньора ми Хуан Игнасио Чела, който ми зададе множество въпроси относно начина, по който се чувствам.
Усещането определено беше различно, но всички тенисисти преминават през подобни неща. Понякога се случва да се чувстваш зле и да играеш слабо седмици наред. В такива ситуации почивката у дома обикновено помага. В онзи момент обаче се чувствах различно. След това никога повече не бях същият.
В края на 2022 г. мислех, че нещата се подобряват. Проведох добра предсезонна подготовка и бях обнадежден за новата година. В края на сезона на клей обаче вече знаех, че сбогуването наближава. В Австралия и Южна Америка записах общо само една победа. Чувството, което изпитах в Хамбург, се завърна. Страдах от крампи и тялото ми не ми съдействаше. Нямах отговор на случващото се. Беше ми много трудно и изобщо не се наслаждавах на тениса.
Беше ми много трудно, защото за да играеш на най-високо ниво, трябва да тренираш по определен стандарт. Смених треньора и целия си екип, мислейки, че различен подход ще оправи нещата. Това обаче се оказа грешно решение. Проблемът беше изцяло в мен.
Начинът, по който действах в продължение на години, ми помогна да постигна много успехи в Тура. След US Open 2017 за пръв път бях поставен на турнир от Големия шлем и стигнах до четвъртфинал. Сега, когато погледна назад, имах реални шансове да стигна и до полуфинала срещу Пабло Кареньо Буста. В този период кариерата ми премина на ново ниво. Разбрах в какво състояние ще е тялото ми след 5 сета игра и какво е да бъдеш във втората седмица на турнир от Големия шлем.
На следващата година дебютирах в Топ 20 на ранглистата. През 2020 г. достигнах до №8 в света и играх полуфинал на Ролан Гарос, след което участвах на Финалите на ATP. През 2021 г. в Буенос Айрес спечелих своята четвърта и последна титла в Тура. За момче от Аржентина това беше наистина специален момент.
В този период научих, че успехът изисква много жертви. Има множество важни фактори: тренировки, хранене, психологическа нагласа, правилният екип и това да бъдеш уверен в своите способности. Давах всичко от себе си.
Моят тенис не беше само форхенд и бекхенд. Понякога излизах на корта, мислейки как да пречупя опонента си. Иронията е, че в крайна сметка тенисът пречупи мен и това е причината да слагам край, но всичко е наред. Щастлив съм. Ако бяхте казали на младия Диего какво ще постигне, той щеше да ви отговори „Няма начин“.
Когато бях малък, семейството ми имаше сериозни финансови проблеми. Пътувах с майка ми по турнири и отсядахме в хотели, в които нямаше телевизор и се налагаше да спим в едно легло. Понякога отсядахме на някои места само защото нощувката струваше 2 песос. Полагахме огромни усилия, за да намираме пари за пътувания. Дори продавахме гумени гривни, които бяха останали от фалиралия бизнес на семейството ми. По време на турнирите обикалях, за да ги продавам. Понякога другите деца ми помагаха и им давахме част от печалбата.
Как стигнах толкова далеч след всичко това? Наистина нямам представа. Знам, че бях много добър играч и, съдейки по тренировките ми, все още съм. Играх на най-високо ниво в продължение на 4-5 години, но никога не съм предполагал, че ще стигна до там.
Хората често говорят за ръста ми – 170 сантиметра. В хода на кариерата ми това не ми харесваше, защото дори когато се представях силно на големите турнири хората често ме питаха как съм успял и дали мисля, че ще успея да спечеля следващия мач. Непрестанно обсъждаха всичко около малкото ми тяло – както ръстът, така и теглото ми. Вярно е, че няма как да си сред топ играчите в Тура, ако не си висок. Почти всички в Топ 100 са по-високи от мен. Няма да лъжа – беше трудно.
Трябваше да се трудя много упорито извън корта, за да не изоставам по отношение на силата на ударите и движението по корта. В тениса ръстът винаги е важен, но на това, което правиш извън корта, се дължи над 50% от победата.
Много ми харесва, когато хората ми казват „Беше боец, но освен това беше и много добър тенисист“. Непримиримостта е много важна, но само с нея няма да стигнеш далеч. Няма как да успееш в Тура, без да си талантлив. Сервисът, форхендът и движението ти по корта винаги трябва да са много ефективни.
Аз играх на най-високо ниво, защото бях добър. Никой не ми е подарил нищо. Заслужих всичко, което постигнах. Като млад не очаквах да постигна подобни неща. В хода на кариерата ми обаче направих така, че да заслужа мястото си сред елита в Тура“.
В Буенос Айрес аржентинецът ще се изправи срещу седмия в схемата Николас Джари.
