В първото си дълго интервю откакто е наказан за допинг, Яник Синер призна, че в един момент е обмислял дори да се откаже от тениса заради огромното психологическо напрежение.
Пред телевизионното предаване Speciale Tg1, световният №1 говори много откровено за чувствата си по отношение на положителната му допинг проба и споразумението за тримесечно наказание, както и за промененото отношение към него в съблекалнята.
„Всеки има свободата да казва каквото иска, за мен важното е, че знам какво се случи и през какво преминах. Нямам желание да отговарям на тези, които ме атакуват. Живеем в свят, в който всеки може да казва това, което иска“ – започна италианецът, който призна, че е имал необходимост от почивка.
„Липсват ми турнирите. Много съм щастлив, че този период приключи и съм готов да започна отново, въпреки че имах нужда от пауза, макар и не толкова голяма.“
Синер отново каза, че му е трудно да приеме станалото с положителната проба, защото не разбира какво се е случило. „Имах проблем да приема тези три месеца, защото смятам, че не съм направил нищо. Изживях цяла година на трудности.“
„Винаги се гледат резултатите, но на корта се чувствах по начин, по който един играч не би трябвало да се чувства, защото тренираме много, за да се забавляваме, когато играем хубав мач. За мен забавата изчезна постепенно, ден след ден, защото мислех за други неща. И когато пристигнах в Австралия през януари се чувствах некомфортно, също и защото другите играчи ме гледаха различно. За момент дори си мислех да се откажа от всичко.“
„Късметът ми бяха хората, които бяха около мен, които ми помогнаха много и които вярваха в мен. Те бяха много важни в помощта към мен в тези моменти. Говоря за екипа си, за хората около мен, семейството ми. В крайна сметка изграждаш своя собствен балон, в който никой не може да влезе. Това ми даде желание да продължа, да се подготвя добре за Големите шлемове.“
„Как се справям с гнева? Имам изблици. Да играеш тенис е като покер. Ако видиш, че другият страда, това ти дава сили. Имам моменти, в които съм уморен, нервен и не чувствам играта си. Има моменти, в които не всички върви перфектно. Но в крайна сметка тенисът е игра и трябва да я играеш. Да счупиш ракетата или да удариш топката не помага.“
В същото интервю Синер говори и за своята детска мечта и отговори на още любопитни въпроси. „Като дете исках да стана пилот във Формула 1, защото имам интерес към колите. Но без пари, какво можеш да направиш? Футбол? Да, харесваше ми, но нямах толкова желание.“
Най-силният ми удар? Бекхендът, а сервисът може да бъде подобрен.
Какво бих взел от своите съперници? Докосването на Карлос Алкарас и чувството на Лоренцо Музети.
Най-красивата точка? Тази, която ми донесе първата титла от Големия шлем – форхенд по правата. Но като цяло си спомням повече лошите точки. Най-хубавата емоция бе, когато научих, че ставам №1 в света, защото това бе резултатът от цяла година работа.“
