Яник Синер заяви, че все още му е трудно да повярва, че е шампион на Уимбълдън. Италианецът вдигна първия си трофей в турнира и общо четвърти от Големия шлем след обрат срещу досегашния първенец Карлос Алкарас. Тази победа идва само пет седмици след най-кошмарното поражение на Синер – финалът на Ролан Гарос, където пропусна три поредни шампионски точки и пропиля аванс от два сета именно срещу Алкарас.
„Чувството е невероятно. Винаги съм мечтал просто да играя на Уимбълдън и да бъда част от този турнир, а сега седя тук с трофея, макар че трофеят всъщност не е тук (смее се). Наистина е невероятно“ – бяха думите, с които роденият в Сан Кандидо тенисист започна пресконференцията си след финала.
Един от интервюиращите припомни на Синер първия му двубой на трева – срещу Алекс Болт на турнира в Роухемптън през 2019 г. На въпроса дали тогава е вярвал, че това е настилка, на която може да спечели титла от Големия шлем, италианецът отговори: „Спомням си, че мачът завърши доста късно – в 00:10 ч. Честно казано, не знам какво да отговоря. Като млад просто се опитваш да изиграеш възможно най-много мачове на трева, за да свикнеш с този тип кортове и да се опиташ да ги разбереш. Ако тогава ми бяхте задали този въпрос, щях да отговоря, че няма никакъв шанс. С всяко следващо участие на Уимбълдън се чувствах все по-комфортно. Сега беше по-различно, защото миналата година дойдох след титла в Хале и се чувствах страхотно. Играх добре, но отпаднах на четвъртфинал. Тази година също се чувствах добре, включително днес. С всеки следващ мач се движех все по-добре по корта, така че съм много щастлив“.
Синер разкри и как се е почувствал в миговете след последната точка на фона на всичко, което преживя извън корта през последните месеци.
„Макар да не се разплаках, моментът беше изключително емоционален, защото само аз и най-близките ми знаем напълно през какво преминах през последните няколко месеца. Беше всичко друго, но не и лесно. На моменти се затруднявах сериозно от психологическа гледна точка. В това отношение тренировките бяха по-трудни от мачовете, защото по време на мач можех да не мисля за нищо друго. Да споделя този момент с моето семейство е най-невероятното, което можеше да ми се случи. В Париж беше само майка ми, а сега бяха всички – тя, баща ми и брат ми. Беше невероятно“.
Световният №1 бе попитан и колко важен е днешният трофей в съперничеството му с Карлос Алкарас.
„Определено е доста важен, защото когато загубиш от някого пет поредни пъти това ти тежи, но в същото време вярвах, че не съм далеч от неговото ниво. Всичките ни мачове бяха оспорвани. В Пекин играхме тайбрек в третия сет, в Рим имах сетпойнт в първата част, след това всички видяхме какво се случи в Париж. Както казах обаче, през цялото време смятах, че съм близо до най-високото ниво. Не се самобичувах, просто продължавах да наблюдавам внимателно Карлос, защото мисля, че дори днес той направи някои неща по-добре от мен. С екипа ми ще трябва да работим върху това, защото той отново ще ни преследва. Това важи не само за Карлос, а и за всички други играчи в Тура. Имам голяма мишена на гърба, така че ще трябва да съм подготвен“.
Синер коментира и дали е изненадан от високото ниво, на което се представя след завръщането си от тримесечното наказание, наложено от WADA. В този период той записа финали в Рим и на Ролан Гарос, осминафинал в Хале и сега титла на Уимбълдън.
„Ако през февруари някой ми го беше казал, нямаше да повярвам, защото дори при идеални обстоятелства не е никак лесно да стигнеш до заключителните фази на турнирите от Големия шлем. Когато емоциите от Ролан Гарос отминаха, си дадох сметка, че съм постигнал нещо голямо, а случилото се на Уимбълдън беше още по-невероятно. В същото време обаче се опитах да не спирам да вярвам в себе си и да приема това, което се случи. Има само един път към успеха – да не спираш да се усъвършенстваш. Точно това направих, а в бъдеще ще бъда дори по-усърден в това отношение, защото всички вече са още по-мотивирани да ме победят“.
Синер коментира и начина, по който е преодолял разочарованието от Ролан Гарос.
„Това е частта, с която се гордея най-много, защото не беше никак лесно. Опитах се да приема случилото се и да не бъда твърде строг със себе си. Случват се такива неща. Мисля, че е по-добре да загубиш финал на Големия шлем по този начин, отколкото да те разгромят, давайки ти само по 1-2 гейма. През последните седмици тренирах много интензивно, защото знаех, че мога да се справя по-добре. Точно затова след финала на Ролан Гарос казах, че сега не е моментът да унивам, защото съвсем скоро идва друг турнир от Големия шлем и ето, че се справих много добре тук“.
Титлата от Уимбълдън е по-специална за Синер и заради факта, че е негова първа на Големия шлем на настилка, различна от хард.
„Любимата ми настилка са твърдите кортове, но въпреки това знаех, че мога да играя силно и на другите настилки. В началото на кариерата ми не бях достатъчно силен физически за тази цел, но вече съм. На Ролан Гарос играх пет часа и половина срещу Алкарас, което беше голяма крачка напред в това отношение. Винаги съм смятал, че играта ми от основната линия пасва добре на тревните кортове, но въпреки това Уимбълдън е по-различен от всеки друг турнир и никога няма как да си напълно сигурен какво да очакваш. Точно затова титлата в този турнир е най-специалната в тениса“.
„Все още не съм достигнал върха на възможностите си. Мисля, че няма как на 23 години вече да си в най-добрата си форма. Надявам се, че ще продължа да се усъвършенствам и да играя на все по-високо ниво“.
Следващият турнир в графика на Синер е започващият на 27 юли Мастърс в Торонто.
