Фелисиано Лопес сподели, че има един аспект, в който съвременният тенис изобщо не му допада. Бившият №12 изрази своето недоволство от това, че според него играта е станала твърде силова и физическа, в резултат на което стиловото разнообразие постепенно изчезва от Тура.
„Преди имаше много голяма разлика между това да играеш на Ролан Гарос, на Уимбълдън и на закрит твърд корт. Сега обаче настилките стават все по-сходни. Отново има разлика между клея и тревата, но тя далеч не е толкова голяма, колкото беше преди 10-15 години. Преобладаващата част от кортовете вече са по-бавни, като това важи и за тревните. Това води до уеднаквяване на стиловете на играчите“ – каза Лопес в интервю за испанския сайт Punto de Break.
„Все по-рядко виждаме тенисисти, които да се открояват от останалите. За мен това е нещо много важно, бих казал дори лично, защото винаги съм смятал, че красотата на тениса се състои в многообразието от стилове. Сега обаче то постепенно изчезва, което се дължи най-вече на промяната в настилките, която споменах. Спомням си, че навремето Иван Лендъл беше толкова обсебен от мисълта да спечели Уимбълдън, че пропусна Ролан Гарос, за да има повече време да тренира на трева. В днешно време няма как да видим нещо подобно“ – добави двукратният шампион от Куинс Клуб и Ийстборн.
Лопес бе попитан и за края на неговата състезателна кариера. Настоящият директор на Мастърса в Мадрид и Финалите на Купа „Дейвис“ заяви, че е много доволен от начина, по който се е оттеглил.
„Животът в Тура наистина ми харесваше и не мисля, че бих могъл да искам нещо повече от него. Много хора ме питат дали кариерата на професионален тенисист ми липсва. Признавам, че ми липсва съревнованието, защото като всеки спортист, аз също съм състезателно настроен. В същото време обаче изобщо не съжалявам за решението си и съм доволен от начина, по който се развива животът ми, след като окачих ракетата. Не се оттеглих прегорял и изтощен, както се случва с повечето играчи. Напротив – бях благодарен на съдбата за всичко постигнато и зареден с оптимизъм за това, което ми предстои“.
