Петра Квитова заяви, че продължава да е категорична в решението да сложи край на професионалната си кариера. Бившата №2 ще каже „Сбогом“ на US Open, където ще играе в основната схема със защитения си ранкинг. В интервю за The Guardian двукратната шампионка от Уимбълдън сподели как се чувства в дните преди последния си турнир.
„Вероятно собственият ми характер ми попречи да постигна повече успехи. Притежавах необходимия талант. Ако бях по-усърдна и дисциплинирана, вероятно щях да спечеля повече титли. В същото време обаче мисля, че ако се бях претоварила по този начин, това може би щеше да навреди на същите тези талант и психологическа нагласа, благодарение на които записах постиженията си“ – каза двукратната шампионка от Уимбълдън.
„Можех да спечеля повече титли, но какво да направя? На финала на Australian Open през 2019 г. се изправих срещу Наоми Осака, която игра невероятно в третия сет. Когато говорим за титли от Големия шлем, винаги има купища неизвестни. Това, за което съжалявам най-много, е че не станах №1 в ранглистата. Бих казала, че това е нещото, което ми липсва в кариерата ми. Иска ми се да се беше случило, но явно не е било писано. Не ме боли, защото се съмнявам, че щеше да ми осигури по-добър живот или да ме направи по-щастлива, отколкото съм сега“ – добави родената в Биловец тенисистка.
Квитова заяви, че се е примирила с края на кариерата си и е напълно готова да окачи ракетата.
„Готова съм да се откажа. Животът в Тура вече не ми понася както физически, така и психологически и емоционално. Все още си спомням колко силно играех преди, как всичко се получаваше и пласирах уинърите един след друг, но изведнъж вече не беше така. Напълно съм готова да се оттегля и не съжалявам за нищо. Все още обичам тениса, но всички други части от живота на професионална тенисистка вече са твърде натоварващи за мен. Сега искам да прекарвам възможно най-много време със семейството ми“.
На въпроса кой е най-специалният момент в кариерата ѝ, чехкинята изобщо не се поколеба.
„Уимбълдън 2014. Да спечелиш турнира за втори път е много по-различно, отколкото за първи. Ако вече си изпитвал това чувство, правиш всичко по силите си, за да стигнеш до него отново. Нищо друго не те интересува. Такава емоция не се забравя никога“.
