Като шампион при юношите Иван Иванов даде пресконференция пред акредитираните журналисти на US Open. Чрез нея той успя да обясни на репортерите, че името му не е Айвън Айвънов, а освен това му се наложи да обяснява, че не е роднина на Григор Димитров, след като очевидно бе объркан с Александър Василев.
Все пак Иван имаше възможност и да сподели емоциите си от историческия за България мач и да поговори за предстоящото пред него.
Прочетете как премина цялата пресконференция:
Водещ: Поздравления. Мислите ти за мача.
Иван Иванов: Мисля, че играх страхотно и нашите мeчти се сбъднаха. Срещнахме се с Александър на финала. Изцяло български финал и изцяло българска публика. Щастлив съм, че това се случи и съм много щастлив, че днес победих.
Водещ: Въпроси.
В началото беше ли ти странно, че играеш с човек, когото познаваш добре и който познава твоята игра? Имаше ли много нерви или вълнение. Ти беше и преди в тази позиция, а той не е бил. Какво ще кажеш относно това да играеш с някого, когото познаваш добре и какво е напрежението от това?
Да, със сигурност. Дори имаше моменти, в които имах нещо като дежа вю, спомнях си моменти от мачовете ни до 12 години. Помислих си, че може би ще бъде по-тежко. След това успях да остана спокоен, дисциплиниран и концентриран, което ми даде позитивната нагласа, с която играех.
Очакваше ли днес българската публика и подкрепа?
Знаех, че ще има хора, които ще дойдат, но те бяха много шумни. Много съм щастлив, че имаше много хора, които гледаха.
Преди всичко, можеш ли да изговориш цялото си име, за да сме сигурни, че го казваме правилно?
Аз съм Иван Иванов. Това е българското произношение. Много хора ме наричат Айвън Айвънов, с което нямам проблеми. Вие си решавате.
Иван, когато си у дома, празнувате ли Деня на Съединението?
Да. Да, особено когато бях по-малък, защото от 3-4 години съм в Испания, така че понякога нямаме време или забравям, но когато съм в България, особено в българското училище, винаги трябваше да учим на коя дата е. Сега играхме точно на този ден и съм много щастлив, че този успех се случи точно сега. Много съм щастлив.
Можеш ли да ни кажеш каква е роднинската ти връзка с Григор Димитров?
Мисля, че имате грешка – не сме роднини.
Не сте роднини?
Не, не, не, не, не. Не съм този човек. Александър е.
О, Александър е. Прости ми. Той окуражи ли те, говори ли с него? Какво ще кажем и за семейство Малееви? Познаваш ли това семейство?
Да, разбира се. Първо, по отношение на Григор, да имаме пример като него в България и човек за подражание е нещо невероятно. Много държави с нашето население нямат такъв играч. Ние имаме късмета да го имаме.
Много съм щастлив, въпреки че не сме говорили и не сме играли или пък тренирали заедно. Това ми дава много позитивни неща, много неща, които мога да взема от него като позитивни примери.
А семейство Малееви?
Да, семейство Малееви също. Особено клубът, който са изградили и всичко останало, там също тренирах много.
US Open и Уимбълдън са два много различни турнира. Как оценяваш твоето преживяване на US Open и какво е чувството да спечелиш в Ню Йорк?
Преживяването на Уимбълдън е нещо невероятно, беше толкова специално, може би най-специалното.
В Ню Йорк не мисля, че успях да намеря същото ниво като на Уимбълдън, но играех на много високо ниво и съм много щастлив, че успявах да намеря решенията, въпреки че понякога не се чувствах много добре и имах тежки моменти. Винаги успявах да намеря добра настройка и позитивен манталитет.
Кое е най-любимото ти в това да играеш тук?
Погледнете града. Ние сме в един огромен град, играем в такъв голям стадион понякога. Публиката, хората, организацията, всичко прави този турнир специален.
Със сестри Малееви и Григор мисля, че имаш страхотни примери. Всички български юношески шампиони са стигали до топ 10 в професионалния тенис. Така че огромните очаквания са в България, особено преди Купа Дейвис. Преди 17 години, почти на същата дата, Григор спечели и направи същото – успех на Уимбълдън и US Open, a месец по-късно ти си роден през 2008. Сега ти си като новият Григор в България. Как ще се справиш с напрежението, особено през следващата седмица с Купа Дейвис?
Първо, това са отлични познания. Аз дори не помня тези неща. Но със сигурност очакванията и всичко останало, това е вярата на хората за теб. Това е нещо позитивно. Така гледам на нещата.
По отношение на Купа Дейвис съм много развълнуван. Очаквам го с нетърпение. Мисля, че ще отида в четвъртък или петък, така че очаквам с нетърпение да играя и да се състезавам за България. Ако спечелим, можем да отидем в Световната група, така че съм много развълнуван.
Сингъл или двойки?
Може би двойки, но моята игра на двойки не е толкова добра. Мисля, че ще се фокусирам върху сингъла.
Разкажи ми за края на първия сет, ако можеш. Водеше с 5-3, изглеждаше, че се справяш добре. Имаше пробив аванс и той те настигна. Как успя да се прегрупираш и да спечелиш сета в крайна сметка?
Както казах, той се върна. Започна да ме поставя под по-голямо напрежение и го усетих. Опитах да се измъкна и да направя този период по-кратък и съм много щастлив, че успях да го направя. При 5-5 успях да пробия отново и да си взема подаването. Много съм доволен от това.
На Уимбълдън мисля, че на този етап търсеше смокинг за шампионската вечеря. Как ще отпразнуваш тази титла?
Няма да празнувам много тази титла, защото в 22 часа се качваме на полет обратно за Испания. Утре, по-скоро другиден, имам възстановяване и всичко останало, така че ще опитам просто да релаксирам преди Купа Дейвис.
Тоест няма да има празненства?
Засега нямам време за това.
На летището може би?
Да, може би на летището.
Ти си в Испания от ранна възраст. Колко често се прибираш у дома? Как успяваш да се справиш, като си без семейството си?
Както съм казвал в предишни интервюта, това е едно от най-трудните неща, да бъдеш далеч от майка си, от баща си, и то в толкова ранна възраст и толкова ранен етап от живота си. Това е нещо много трудно.
Аз съм много щастлив и много доволен, че те успяват често да едват, така че може би се виждаме 2 или 3 седмици на месец и всяка година. Много съм щастлив от това. Не се прибирам у дома в България, което не ми харесва много, но когато намеря време, обичам да се прибирам у дома и си прекарвам хубаво там.
Можеш ли да ни разкажеш колко бързо се озова в Испания? Знам, че си в Академията на Рафа, но как взе решението и как се случи?
Беше преди Les Petits As (прочут детски турнир б.р.), когато академията ме покани за тестов период. Просто се пробвах. Много ми харесва да играя там. Много ми хареса и затова останах. След това подготвихме договор и се споразумяхме, така че от може би четири години съм там.
