Анди Мъри сподели, че се чувства много по-притеснен когато играе голф пред фенове, отколкото е бил пред публика на корта. Голфът е новата спортна страст на трикратния шампион от Големия шлем, който през последните месеци взе участие в няколко турнира. В интервю за Sky Sports бившият №1 сподели кои са най-големите разлики между двата спорта.
„В голфа ми харесва това, че между ударите разполагаш с достатъчно време да си поемеш въздух и да се успокоиш. В тениса понякога пулсът ти е много висок, особено ако си изиграл дълга и оспорвана точка. В такива ситуации напрежението се трупа много бързо. За мен най-трудната част в голфа е когато се позиционирам за удар и се опитвам да се уверя, че съм спокоен и концентриран, както и че стойката и замахът ми са правилни. Това е много по-сложно, отколкото изглежда отстрани“ – каза носителят на два трофея от Уимбълдън.
Бившият №1 каза и защо на голф турнирите се притеснява много повече, когато му се наложи да играе пред публика.
„Като начало, феновете никога не са били в опасност, когато играех тенис“ – шеговито сподели британецът. „Там ми беше много по-лесно не само да свикна с публиката, а понякога да я превърна в мое предимство. Това ми даваше позитивна енергия и прилив на адреналин. В голфа се притеснявам много повече от публиката, защото там има доста по-голям шанс да направя нещо смехотворно. Точно това е причината да ме е страх от публиката в голфа много повече от тази в тениса“.
Мъри разкри, че няколко пъти е играл с друга британска спортна знаменитост – уелската футболна легенда Гарет Бейл.
„Няколко пъти играх приятелски с Гарет. Той е член на клуба в Уентуърт и участвам в групов чат с него и още няколко души. Той играе от много дълго време, започна да се занимава сериозно още като футболист. Гарет е много талантлив голфър и ми харесва да играя с него, макар че съм много далеч от нивото му“.
Двукратният олимпийски шампион бе попитан дали му липсва животът в ATP тура.
„Не особено. Няколко пъти минах с колата покрай Уимбълдън по време на турнира и си помислих, че би било хубаво все още да играя, но само толкова. Изобщо не съжалявам, че се оттеглих. Колкото до треньорската професия – някои части от нея много ми харесаха и е напълно възможно в бъдеще отново да се впусна в това, но сега не е моментът. Харесва ми да съм у дома със семейството ми и в момента нямам никакво желание да пътувам по света“.
