Рафаел Надал сподели, че много пъти в кариерата си е губил вяра в себе си, противно на това, което феновете смятат за него. Преди година Матадора сложи край на своята славна кариера, оттегляйки се с 22 титли от Големия шлем и два златни олимпийски медала, един от които на сингъл. „Краля на клея“ даде доста интересно интервю за предаването „Universo Valdano“ по Movistar+, в което коментира множество интересни теми от личния и професионалния си живот.
„Преди няколко дни проведох 45-минутна тренировка с Александра Еала. Тя се свърза с мен и с радост откликнах. Ако не ми се налага да тичам, няма проблеми. Все още съм много ангажиран с академията си, разбира се, макар да не следя ежедневните процеси толкова изкъсо, колкото преди. Гледам и мачове, но само понякога“ – сподели Надал.
„Оттеглянето ми донесе покой от гледна точка на това, че вече го няма този ежедневен натиск за резултати. На тенисистите нерядко им се налага да играят в лоши условия или да превъзмогват болка или други физически или здравословни проблеми. Това неизбежно води до изтощение и в един момент осъзнаваш, че не си толкова щастлив, колкото на теория би трябвало да бъдеш. Беше ми тежко, разбира се, защото обожавам тениса и това беше прекрасен период от живота ми. Да играеш на най-високо ниво в Тура е адреналин, който няма как да намериш другаде. Мислиш, че можеш да го направиш, но след известно време ти става ясно, че спортът носи нещо неповторимо“ – каза още рекордьорът по титли от Ролан Гарос.
„Подходих към оттеглянето с уважението, което трябва да имаш към всяка голяма промяна в живота ти. Трябваше да се адаптирам към напълно нова реалност, защото тенисът е моят живот, откакто бях на 10 години и му се бях посветил напълно. Въпреки това обаче, се чувствах готов, защото извлякох всичко възможно от кариерата си. Резервоарът беше празен. Знаех, че съм направил всичко по силите си, за да играя възможно най-дълго и тази мисъл ми помогна да намеря покой и да приема по-лесно случващото се“.
Надал бе попитан с какви чувства си спомня последните месеци от кариерата си.
„Нямам лоши спомени от този период. Някои хора смятат, че трябваше да се оттегля по-рано и че няма логика да завърша по този начин. За мен обаче имаше. Както винаги съм казвал, трябва да си верен на себе си и да правиш нещата по начина, който ти смяташ за правилен. Исках да се възползвам дори от най-малките шансове да играя на най-високо ниво. Не се оттеглих, защото бях изморен или нямах мотивация. Направих го, защото тялото ми не можеше да понесе повече. Тенисът никога не спря да ми доставя удоволствие.
„След последната операция лекарите ми казаха, че има шанс да се възстановя напълно. Исках да си дам известно време и да разбера дали наистина ще се случи. В един момент осъзнах, че мога да продължа да играя, но не и на нивото, на което ми се иска. Бях достигнал предела на физическите си възможности и едва ли щях да постигна още нещо голямо в кариерата ми“.
Двукратният шампион от Уимбълдън бе попитан кое според него е по-ценно: талантът или трудолюбието?
„Може да си най-големият природен талант, но да ти липсва дори елементарна дисциплина и работна етика. В тениса талантът винаги дава решаващо предимство, но по-голямата част от успехите се дължи на трудолюбието. Ако насочиш енергията си в правилната посока, нещата се получават по-лесно. Трябва да си готов на саможертви и да правиш неща, които не искаш. Лично аз нямам усещането, че съм жертвал много или че съм пропуснал важни неща от живота. Обичах тениса, но не бях обсебен от него и успях да постигна много добър баланс между личния живот и кариерата ми. Дори като тийнейджър успях да намеря начин да си създам време за всичко и затова не мисля, че съм пропуснал нещо важно от който и да е етап от живота“.
Матадора се върна и към първия момент, в който е бил медийна звезда в Испания.
„Медийната слава ме споходи за пръв път в края на 2004 г., когато спечелихме Купа „Дейвис“ в Севиля. Тогава успехите ми за пръв път започнаха да се превръщат от локални в глобални. Преди това обаче имах множество успехи в различните възрастови групи и това ми помогна да се справя със световната слава по-лесно, когато тя дойде. Случиха ми се много нови неща и преминах през множество интензивни моменти, но въпреки това не забравих кой съм и откъде съм тръгнал“.
Испанецът говори и за психологическата си нагласа, както и за неизменно високите му изисквания към самия себе си.
„До голяма степен дължа това на чичо ми, който ме възпитаваше по този начин още от много ранна възраст. Той ме научи да бъда дисциплиниран, да се раздавам във всяка тренировка и да обръщам внимание дори на наглед най-маловажните детайли. Когато се подготвяш по този начин още от дете, е много по-лесно да стигнеш върха. Винаги съм се наслаждавал на предизвикателствата и съм се стремял към усъвършенстване. Готов съм да изслушвам чужди мнения, но винаги съм бил своят най-голям критик“.
„Някои моменти от кариерата ми бяха белязани от моята борбеност. Мисля, че това е комплимент за мен. Както казах, може да притежаваш изумителен талант и да си перфектен атлет, но ако не си мотивиран и дисциплиниран, нещата няма как да се получат“.
„Заради тази борбеност хората мислят, че никога не съм губил вяра в себе си, но това не е вярно. Съмненията и страховете са неизбежни, но дори в тези моменти не спрях да се боря и да се опитвам да намеря решения. Именно това е спортът – да даваш всичко от себе си, дори когато знаеш, че ще загубиш. Това, към което нямах никаква търпимост, е да се прибера у дома с усещането, че не съм направил всичко по силите си, за да победя. Търсех решения, вместо да размишлявам само върху възможните изходи. Понякога именно в такива трудни моменти можеш да постигнеш малки победи, които впоследствие да преобърнат целия ти сезон“.
На Ролан Гарос Надал доминираше по начин, по който никой тенисист не е доминирал в който и да е турнир. Испанецът триумфира във всички 14 финала, които изигра на „Филип Шатрие“, а балансът му в надпреварата е 112-4. С победата си над Стан Вавринка рпез 2017 г. Надал стана първият играч, печелил двуцифрен брой титли на един турнир от Големия шлем.
„Това, което изживях и изпитах на Ролан Гарос през всички тези години, няма как да бъде описано или пресъздадено. Историята ми там започна от титлата през 2005 г. до оттеглянето ми. Когато се замисля върху всичките ми постижения в турнира, може би наистина съм бил по-добър от другите на тази настилка, но дори при това положения има много фактори, които трябва да са налице за подобни успехи. Точно това прави тези постижения още по-специални“.
Едно от нещата, с които Надал бе известен, бяха неговите специфични ритуали на корта.
„Като цяло не съм суеверен човек. Много хора се шокират, но истината е, че извън тениса нямам никакви ритуали. Просто на корта имах нужда от тези неща, за да достигна необходимото ниво на концентрация. Иска ми се да можех да го правя и без тях, но, за добро или за лошо, не беше възможно. Всеки от нас има нужда от определена рутина, която да му дава спокойствие и сигурност. Опитах се да огранича тези неща, защото не ми харесваше как изглеждат по телевизията, но въпреки това не бяха лоши и ми помагаха“.
Двукратният шампион от Уимбълдън разказа и за историческото си съперничество с Роджър Федерер и Новак Джокович. „Тримата големи“ белязаха цяла епоха в тениса, спечелвайки общо 66 титли от Големия шлем.
„Когато Пийт Сампрас спечели 14 титли от Големия шлем, никой не вярваше, че е възможно този рекорд да бъде подобрен. При нормални обстоятелства, ако някой от трима ни беше стигнал тази граница, щеше да помисли, че е на върха и няма накъде повече да се изкачва. Ние обаче бяхме трима, а не двама, което не даваше покой на никого от нас и не оставяше никакво място за отпускане. Поставяхме летвата все по-високо и непрестанно се подтиквахме да бъдем по-добри. Именно в това беше красотата на нашата ера“.
„Не можехме да си позволим да се отнасяме лежерно към който и да е турнир. Винаги бяхме в заключителните фази, борейки се за най-големите трофеи. Не мисля, че някой от нас щеше да постигне толкова много, ако ги нямаше другите“.
В заключение, носителят на четири трофея от US Open бе попитан по какъв начин очаква да се промени тенисът в бъдеще.
„Не мисля, че ще се промени чак толкова много. Сега тенисът стана по-силов, но въпреки това техниката и интуицията продължават да са много важни. Ако искаш да си най-добрият, няма как да играеш като робот. Трябва да изпъкваш, да предложиш нещо различно. Според мен, играчите и треньорите в днешно време разчитат твърде много на статистическите анализи. Това е нещо, което съм обсъждал и с Федерер. Той също беше сред играчите, които не обичаха да ги затрупват с информация“.
