Лоренцо Музети пази добри спомени от Мелбърн. През 2019 г. той спечели титлата на Australian Open за юноши и се изкачи до №1 в ранглистата на ITF. Седем години по-късно роденият в Карара играч се завърна в Австралия, където записа първо участие на Големия шлем в качеството си на тенисист от Топ 5.
„Спомням си Мелбърн с добро. Това е град с много енергия – нещо, което ясно се вижда, когато погледнете феновете на Australian Open. Хората в Мелбърн изпитват огромна страст не само към тениса, а и към спорта като цяло. Това много ми харесва“ – каза бронзовият медалист от Олимпийските игри в Париж в интервю за Eqsuire Australia.
За Музети настоящото Открито първенство на Австралия е огромна възможност. Освен, че може да сбъдне мечтата си за титла от Големия шлем, италианецът би могъл да се изкачи до трето място в ранглистата в случай, че стигне до заключителните фази в Мелбърн.
„Опитвам се да не обръщам внимание на ранглистата. Понякога обаче е доста трудно заради интернет и социалните мрежи. Не бях наясно, че имам шанс за третото място. Това ще ми даде допълнителна мотивация, но със сигурност няма да съм обсебен от тази мисъл. Напрежението върху професионалните тенисисти и без това е достатъчно голямо заради непрестанното преследване на силни резултати“.
Музети се върна и към зараждането на детската си страст към спорта. В момента тенисът е сред най-популярните спортове в Италия, но не винаги е било така. Футболът по традиция е първата спортна любов на всеки мъж на Апенините, но малкият Лоре е бил изключение. Той наследява обичта към тениса от своя баща Франческо.
„Италия спечели Световното първенство по футбол през 2006 г., но, изненадващо или не, именно това бе годината, когато хванах ракета за пръв път. Баща ми беше човекът, който ме запали по тениса. Той ми купи ракета, когато бях на 4 години и започнах да играя с него. С всяка следваща година се посвещавах все по-сериозно на тениса и ето ме тук“.
Бекхендът с една ръка става все по-рядко явление в тениса, но за Музети това винаги е бил най-естествения начин на игра. „Винаги съм усещал бекхенда с една ръка като нещо напълно естествено и непринудено в играта ми. Сега все повече тенисисти използват бекхенд с две ръце заради силата и скоростта на играта, но ми харесва да съм различен. Хубаво е, че съм сред малкото, които пазят тази традиция жива“.
Той обаче очевидно ще е последният ѝ пазител в своето семейство. Световният №5 за пореден път заяви, че не би насърчил своите деца да играят по този начин. „Бекхендът с една ръка е по-красив, но по-неефективен от тактическа гледна точка. Може да изглежда по-добре, но ако искаш да играеш по-функционално и да побеждаваш, двете ръце са по-добрият вариант“.
С достигането си до Топ 5 Музети се превърна в третия най-високо ранкиран италианец в историята. Полуфиналистът от Ролан Гарос разкри кой е бил неговият идол като дете. „Фабио Фонини беше лидерът на предходното италианско поколение. Той вдъхнови много деца, включително и мен. Имах късмета да играя редом с него в последните години от кариерата му. С Фабио станахме добри приятели и съм получил множество ценни съвети от него“.
Последните години бяха много успешни за Музети и в личен план. В края на 2025 г. приятелката му роди второто им дете – нещо, което прави дългите отсъствия от дома още по-тежки.
„Фактът, че приятелката ми и децата ми са у дома не прави нещата толкова лесни, колкото може би изглеждат. Когато съм далеч от дома тримата ми липсват постоянно и има моменти, когато ми е много тежко. Професионалният тенис е жесток в това отношение, но когато имаш подкрепата на семейството си, нещата винаги са по-лесни. Те знаят, че естеството на работата ми е такова и че има периоди, в които не съм вкъщи в продължение на два месеца. Понякога е много трудно, но ако искаш да си сред най-добрите, това е една от жертвите, на които трябва да си готов“.
Година след триумфа при юношите на Australian Open Музети заигра професионално при мъжете. На Мастърса в Рим през 2020 г. – едва второто му участие на ниво ATP, той победи трикратния шампион от Големия шлем Стан Вавринка. На следващия сезон Музети стигна до осминафинал на Ролан Гарос, където бе на път да елиминира Новак Джокович, но изпусна два сета преднина. През 2022 г. дойде най-голямата му титла до момента – тази на ATP 500 турнира в Хамбург, спечелена след зрелищен финал срещу Карлос Алкарас.
Като всеки представител на своята родина, Музети обича и модата. Непосредствено след юношеската титла от Australian Open 17-годишният тогава тенисист засне фотосесия за италианското издание на Esquire. „Това беше първата ми модна фотосесия. Бях само на 17, но ми хареса. Някъде по това време започнах да се занимавам и с други неща извън тениса, които с годините започнаха да заемат все по-важно място в живота ми“.
Музети смята, че има своите шансове да стане шампион от Големия шлем въпреки безпощадната доминация на Яник Синер и Карлос Алкарас през последните години. Неговата основна цел обаче е друга – непрестанното усъвършенстване.
„Като всеки тенисист, аз също мечтая за титла от Големия шлем, но се опитвам да мисля само за следващия мач. Това са малките стъпки, които ще ме отведат към голямата цел. Това важи с пълна сила за турнирите от Големия шлем. Преди финала има много други сериозни предизвикателства, така че не можеш да си позволиш да гледаш твърде много напред. Основната ми цел е да се развивам като играч. В момента съм само на 23 години, така че ми предстои още доста път в това отношение. На този етап няма елемент в играта ми, който не би могъл да бъде по-добър. Това е основният ми приоритет и през този сезон“.
