Докато звездите на мъжкия тенис си оспорваха титлата на Australian Open, големият липсващ бе Холгер Руне. Датчанинът продължава да се възстановява от скъсването на ахилесово сухожилие, което претърпя на полуфинала в Стокхолм през октомври и все още не е ясно кога може да се завърне в игра.
Дългото време извън корта обаче може да се окаже скрита благословия за 22-годишния скандинавец. Той даде интервю за сайта на ATP, в което разказа как се развива възстановяването му и по какъв начин случилото се е променило начина, по който гледа както на тениса, така и на живота.
„Случилото се беше много неочаквано. В първия момент не разбрах какво се е случило. След мача обаче ме прегледаха на ядрено-магнитен резонанс и стана ясно, че ахилесовото ми сухожилие е скъсано. Два дни по-късно ме оперираха и, за щастие, всичко мина добре. Хирургът свърши невероятна работа, а физиотерапевтите в болницата също бяха отлични и това много улесни мен и екипа ми. Веднага след интервенцията вече мислех за завръщането си на корта и бях решен да направя всичко по силите си, за да може това да се случи възможно най-скоро“ – сподели роденият в Гентофте тенисист.
Руне действително не губи време в стремежа си да се завърне в игра. Веднага щом изтича предписаната от лекарите двуседмична почивка, той започва леки тренировки във фитнеса и постепенно стига до занимания на корта в началото на декември.
„След операцията всъщност бях доста зает, което е хубаво. Свикнал съм на интензивен ритъм и знаех, че не бива да се отпускам. Имам да правя много неща, свързани с рехабилитацията и това до голяма степен запълва времето ми. Разбира се, след контузията и операцията имах нужда от почивка. Вече бяхме в края на сезона и бях започнал да планирам ваканцията си, но не очаквах да премине по този начин. Все пак беше хубаво да имам възможност да забавя темпото и да се успокоя. Релаксирах, от време на време бях във фитнеса. Беше приятно. Впоследствие постепенно започнах да увеличавам натоварванията. Все още съм млад и тялото ми се възстановява бързо, което е много добре“.
Повишаването на интензитета важи и за тренировките на корта. След като през декември публикува видео, на което се вижда как пласира удари на един крак, от скоро датчанинът го прави стъпил здраво с двата крака на корта.
„Страхотно е, че отново мога да удрям на два крака. Чувствам се все по-добре, защото сега отново мога да влагам по-сериозна сила в ударите. Предстои ми дълъг път, тъй като рехабилитационният процес е далеч от края си, но все пак е хубаво да бъда на корта. Мисля, че тези тренировки ще ми бъдат много полезни, когато се завърна, защото ако не тренираш твърде дълго, това става предпоставка за друг тип контузии. Както аз, така и екипът ми смятаме, че до момента оползотворяваме времето си по възможно най-добрия начин“.
Тренировките и рехабилитацията обаче далеч не са единствените начини, по които Руне прекарва времето си през последните два месеца и половина. Той е със семейството си или с приятели почти всеки ден, а телевизионният екран му предлага други две любими неща – филми и футбол.
„Хубаво е, че сега имам много време за семейството и приятели ми, защото иначе не е така. Напоследък гледах много филми, особено след операцията, когато кракът ми трябваше да е вдигнат и в покой. Изгледах всички филми за Джеймс Бонд, голям фен съм. Бях на няколко футболни мача, както и на състезанието от Формула 1 в Катар. Старая се да използвам това време, за да отделям внимание на възможно най-много неща извън тениса“.
„Винаги съм се състезавал, още от малък. Въпреки това, което ми се случи, все още имам в себе си онзи дракон, който иска да се бори и да побеждава. Тази контузия ми позволи да си дам сметка колко съм силен и какви усилия съм склонен да положа, за да успея. Липсва ми адреналинът от мачовете и затова, дори когато съм във фитнеса или у дома, си измислям някакви малки игри, за да успея да го заместя поне донякъде“.
Руне разказа, че в търсене на най-ефикасния начин за възстановяване той и екипът му са разговаряли с много спортисти, претърпели подобни контузии.
„Търсихме много. Повечето публикувани изследвания за скъсвания на ахилесово сухожилие са за по-възрастни пациенти, много от които не са се оперирали и затова възстановяването им е отнело една година. При спортистите обаче става по-бързо заради операцията. Това беше много лесно решение, изобщо не се замислих. Наскоро с мен се свърза футболист, който ми каза, че е успял да се върне в игра след четири месеца и половина. Следвал е стриктен режим и не си е позволил да пропуска нито една част от него. Все още съм млад и силен, така че ще успея да се възстановя сравнително бързо, стига да се трудя усърдно и разумно едновременно“.
След операцията трикратният четвъртфиналист от Големия шлем е получил стотици окуражаващи съобщения както от други играчи, така и от фенове. Датчанинът споделя, че комуникацията с другите хора в тенис средите е едно от нещата, които му липсват най-много в момента.
„Много ми липсва да съм на корта и да усещам подкрепата и енергията на хората. Получих много съобщения от други тенисисти, за което съм благодарен. Макар да сме конкуренти на корта, все пак сме колеги и никой от нас не би пожелал нещо подобно на когото и да е от останалите“.
Шампионът от миналогодишния турнир в Барселона сподели, че времето, прекарано извън корта, му е позволило да размишлява много над пътя си в Тура до момента и начина, по който подхожда към професионалния тенис.
„Когато играеш всяка седмица, рядко имаш време да спреш и да помислиш добре над нещата. Мисля, че случилото се беше полезен опит по отношение на това как трябва да съставям графика си и да се грижа за тялото си. Понякога изисквам твърде много от себе си и ето, че сега тялото ми се разбунтува срещу това. Вече ще обръщам много повече внимание на физическата и психологическата си кондиция в дългосрочен план и ще гледам голямата картина, а не само следващата цел“.
„Тази дълга почивка ми даде възможност да погледна назад и да си направя равносметка. Триумфът в Париж е най-голямата ми победа до момента, но титлата в Барселона миналата година също значеше много. Всяка титла е специална и ми е скъпа по свой собствен начин. Единственото, за което наистина съжалявам от миналата година, е, че не спечелих титлата в Индиън Уелс, защото бях в страхотна форма и се чувствах много добре през целия ми престой там“ – каза носителят на пет ATP трофея.
„Много съм развълнуван и нетърпелив да се завърна на корта. Продължавам да тренирам и, както казах, съм много щастлив, че мога да влагам все повече сила и енергия в ударите си. Надявам се, че ще се завърна по-силен и, че ме очакват още много седмици като тези в Барселона и Париж“ – завърши световният №17.
