Когато Ема Радукану спечели US Open през 2021 г. като квалификант, тенисът сякаш откри новата си глобална суперзвезда.
18-годишна, харизматична, отлично говореща, с мултикултурен профил и огромен пазарен потенциал – Радукану изглеждаше като мечтата на всеки бранд. Победата ѝ в Ню Йорк беше толкова невероятна, че дори днес остава почти немислима: никой преди не беше печелил турнир от Големия шлем, започвайки от квалификациите.
И рекламните договори заваляха почти мигновено.
Dior, Tiffany & Co., Porsche, British Airways, HSBC, Evian, Vodafone – всички искаха част от „ефекта Радукану“. 
Тогава се говореше, че тя може да се превърне в „милиардното момиче“ на спорта.
Проблемът е, че тенисът след това така и не последва маркетинговия шум.
От историческия US Open насам Радукану не е достигала полуфинал в турнир от Големия шлем, а кариерата ѝ беше белязана от постоянни контузии, смени на треньори и дълги отсъствия. Част от спонсорите постепенно се дистанцираха, а през 2025 г. например Vodafone прекрати партньорството си с британката. 
И въпреки това пазарната ѝ стойност остава изненадващо висока.
Само преди няколко месеца Радукану подписа нов многомилионен договор с Uniqlo, който според различни информации е на стойност около 3.5 милиона долара годишно. Така тя замени Nike и се присъедини към специална група тенис лица на Uniqlo, в която са още Роджър Федерер, Кей Нишикори.
Само че към момента компанията почти не е получила реална спортна видимост от новото си лице.
След подписването на договора резултатите на Радукану изглеждат така:
• втори кръг в Индиън Уелс
• отказване от Маями
• отказване от Линц
• отказване от Щутгарт
• отказване от Мадрид
• отказване от Рим
Последният ѝ мач беше още в Индиън Уелс, а целият сезон на клей до момента премина без нито един изигран двубой.
Официалната причина за последното ѝ оттегляне от Рим е „поствирусно заболяване“. Любопитното е, че тя все пак изпълни медийните си ангажименти на турнира, преди да се откаже.
И тук идва големият въпрос: лоша инвестиция ли е рекламата в Ема Радукану?
От чисто спортна гледна точка аргументите „за“ подобна теза стават все повече. Тя играе малко, рядко стига далеч в големи турнири и почти не присъства в най-важните седмици на сезона.
Но маркетингът невинаги следва резултатите.
Радукану продължава да има огромна стойност за брандовете по причини, които надхвърлят тениса: разпознаваемост, социални мрежи, моден имидж, британски пазар и история, която все още продава мечти. Дори при ограничено присъствие на корта тя остава една от най-комерсиалните фигури в женския спорт.
Именно затова големите компании сякаш продължават да залагат не толкова на настоящето ѝ, колкото на идеята, че един ден Радукану може отново да се превърне в онази сензация от Ню Йорк.
Въпросът е колко дълго още ще чакат. 
