Възможно ли е да изглеждаш „повече като Серина, отколкото самата Серина Уилямс“? Това е въпрос, който списание Vogue задава в новия си брой, на чиято корица е Арина Сабаленка.
В статията световната №1 говори за семейството си и признава, че са „били богати, докато не са започнали проблемите на баща ѝ“.
„В нашия регион двата най-популярни спорта са хокеят на лед и тенисът. Баща ми избра тениса“ – обяснява тенисистката, връщайки се към детството си в Минск.
Тя си спомня града като „безопасен, тих, подреден и изключително чист“.
Бащата на Сабаленка е бил добър хокеист, но мечтата му за професионална кариера приключва след почти фатална катастрофа с мотор.
В Минск той управлява успешен автосервиз, а майката на тенисистката не работи, но има две университетски дипломи и държи изключително много на образованието на дъщерите си.
„Докато не станах на около 13, бяхме богати. След това баща ми започна да има проблеми. Толкова много трудности. Виждала съм го как се бори много пъти в кариерата си, но винаги се изправяше. Родителите ми се стараеха всичко да върви нормално и не говорехме особено за това. Но аз знаех. Родителите си мислят, че децата не разбират, но ние разбираме“.
Загубите поставят шампиона пред дилема: да ги остави зад гърба си и да продължи напред или да ги анализира и разгадае? „Това е процес на учене. Ако не ми пукаше и просто си казвах: „Както и да е, следващият мач“, нямаше да науча нищо“ – казва тя. „Това би било нездравословно. Това е трудната страна на това да бъдеш спортист: не можеш да печелиш всичко. В един момент тялото ти ще те спре, ще те ограничи. Но това е и красотата на спорта. Хубаво е, когато някой млад и изгряващ победи номер едно в света. Ако някой печелеше всичко, нямаше да е толкова интересно за гледане.“
В новото издание на Vogue акцентират върху причината Сабаленка да е стане звезда, посочвайки, че разбира, че „тенисът може да бъде като опера – за да завладееш публиката, трябва да ѝ покажеш човешки емоции във всичките им крайности: триумф и отчаяние, любов и болка, грация и комедия, грях и изкупление“.
„Тенисът беше забавление и според мен е много важно треньорите да го запазят такъв. Татко винаги ми казваше: „Ако не ти харесва, ако искаш да се откажеш, просто ни кажи. Не трябва да се насилваш“. Имаше период, когато бях на около девет и бях близо до отказване. Но виждах колко горд е баща ми с мен и не исках да го разочаровам. А после отново се влюбих в спорта – дори повече отпреди“ – разказва Сабаленка.
Тя не „избухва“ от нищото в тениса. Печели първия си мач в основната схема на WTA чак на 19 години, но в сезоните след това се затвърждава като №1.
„Толкова много треньори ми казваха, че съм глупава и че единственото, което мога, е да удрям силно топката, че никога няма да стигна топ 100“.
Сабаленка казва, че майка ѝ ѝ разказвала как като малко дете се хвърляла на пода и си удряла главата, докато не получи това, което иска. Винаги е била избухлива и си спомня с известно неудобство какви словесни изблици е отправяла към родителите си.
„Ако видя цел, трябва да я постигна и няма друг вариант. Това е част от характера ми, което понякога ме побърква“.
От Vogue сравняват поведението на Сабаленка на корта с това на Серина Уилямс – иронични усмивки, въртене на очи, викове, счупени ракети и напрегнати спорове с официалните лица бележат кариерата ѝ.
Сабаленка признава, че е „в процес на развитие“ по отношение на нрава си.
Извън корта обаче е спокойна, самоиронична и откровена: „Трябва да приемеш, когато си сгрешил. А аз съм грешала много пъти“.
„Сега разбирам, че е нормално да хвърлиш ракета. Нормално е да извикаш. Понякога просто трябва да изпуснеш всичко, за да започнеш отначало“.
В крайна сметка, не само добрата игра, но и поведението носят слава на Арина, а популярността ѝ показва, че феновете я харесват.
Тя е сред най-печелившите тенисистки от рекламни договори, включително с Nike, Audemars Piguet и Gucci.
Голямата омраза към нея често идва и заради беларуската ѝ идентичност след войната в Украйна. Някои играчи я обвиняват, че не осъжда достатъчно остро войната.
„Очевидно е, че искам мир. Не искам тази война да се случва. Спортът трябва да бъде място, където хората се събират, а не се разделят“.
