От атрактивни летящи удари, до изпълнения, които са необикновени – за Гаел Монфис тенисът винаги е бил нещо повече от игра, в която трябва да побеждава. Тенисът е бил неговият начин да изразява себе си.
През 2004 година, когато е на 17, Монфис печели титлата при юношите, а днес, вече на 39, е спечелил сърцата на феновете.
Този сезон френският тенисист играе последният си Ролан Гарос.
За влиянието му върху новите поколения
„Сега, когато кариерата ми е към своя край, започвам да осъзнавам какво влияние може би съм имал. Когато си напълно потопен в Тура, е трудно да се огледаш и истински да разбереш какво въздействие имаш върху хората“.
Най-добрият резултат на Монфис дойде през 2008 година, когато стигне полуфинал в Париж. Той има и три четвъртфинала (2009, 2011, 2014).
„Това да знам, че съм могъл да вдъхновя млади играчи, и особено млади чернокожи тенисисти, като им покажа, че и те могат да стигнат до това ниво, означава много за мен. Много момчета ми казваха, че харесват стила ми, начина, по който се движа и играя, а за чернокожата общност също беше важно да вижда човек като мен в Тура.“
За последния му Ролан Гарос и неизпълнената мечта
„Списъкът ми с мечти е почти напълно изпълнен. Мисля, че Ролан Гарос ми даде всичко, за което някога съм мечтал или работил. Единственото, което ми липсва, е да вдигна този трофей – това вероятно са онези останали 0.1%. Освен това се чувствам изключително благодарен и благословен за всичко, което преживях тук“.
Монфис има баланс от 40-17 на Ролан Гарос.
Как преживява прощалния си сезон
„Откакто успях публично да говоря за желанието си да се оттегля, се чувствам много по-добре със себе си. Може да звучи странно, но каквото и да се случи, се чувствам невероятно щастлив, че мога да се сбогувам по този начин – споделяйки корта с всички тези играчи и имайки възможност да се състезавам още един последен сезон.“
„Аз все още съм състезател по душа, така че в някои мачове се опитвам да се натискам максимално, но честно казано, много се наслаждавам на този етап и се чувствам голям късметлия, че все още съм тук.“
Годините, в които е бил най-близо до титлата
„Спомням си, че през 2008 играх полуфинал срещу Федерер, но честно казано, през 2009 се чувствах дори по-добре. Тогава играех невероятен тенис и физически се чувствах феноменално”.
„Също и през 2016 пристигнах на турнира в страхотна форма, но за съжаление не успях да се състезавам. По време на COVID годината също чувствах, че съм в много добра форма. В крайна сметка всяко издание има своя собствена история”.
За приятелството си със Стан Вавринка, който също играе на Ролан Гарос за последен път
„Стан е истински приятел. За нас тенисът е на второ място. Той е човек, с когото споделям прекрасни моменти извън корта от много години, а същевременно страшно много се възхищавам на всичко, което постигна като играч. Той е абсолютна легенда, много щедър човек, много открит и някой, който винаги ще бъде до теб, ако имаш нужда от помощ или подкрепа”.
За френския тенис
„Искрено вярвам, че Франция има много добри играчи и много високо ниво на конкуренция. Всичко зависи от това как всеки възприема какво всъщност означава да бъдеш сред елита, но според мен все още има много талант и много играчи, които работят изключително усилено”.
