Турнир от Големия шлем, провеждащ се в Париж през пролетта, няма как да не осигури множество паметни образи не само на любителите на тениса, но и на тези на фотографията. Тазгодишният Ролан Гарос не беше изключение. Фотографите на турнира отново се трудиха неуморно през всички 15 дни на надпреварата, а резултатите и този път бяха запленяващи.
Сега, когато Откритото първенство на Франция официално приключи, всеки от фотографите на турнира избра своята любима снимка от него и разказа историята, свързана със съответния кадър. Разгледайте ги в нашата галерия:
Седрик Льокок: Много обичам да снимам от тази позиция, но съм имал възможността да бъда там в края на мач само два пъти. Първата ми подобна снимка бе отново на Диан Пари, но през 2022 г. Сега нещата отново се подредиха, тъй като тя спечели мачбол точно в тази част на корта. Тази снимка казва „Пари е магия“.

Жулиен Кросние: Не мисля, че трябва да се казва кой знае какво за тази снимка, защото е красноречива – Марта Костюк, грациозна като балерина на „Симон Матьо“. Обожавам този кадър.

Филип Монтини: Исках да покажа мъжете и жените, които се трудят в сянка и през повечето време не получават особено внимание. Всеки ден те осигуряват най-добрите условия за играчите – поливат кортовете, чертаят линиите, поддържат настилката и вършат още куп други неща. Без тези хора турнирът нямаше да бъде възможен.

Никола Гуер: Светлината на Ролан Гарос понякога е наистина вълшебна. Не спирам да търся перфектния кадър. По време на мача между Мая Хвалинска и Диана Шнайдер слънцето блестеше по начин, който не можех да пропусна.

Полин Бале: Обичам тази снимка, защото показва екстремните условия в първите дни на Ролан Гарос. Детайлите отразяват жегата и напрежението на момента. Тази снимка показва нуждата от стремежа към детайлите в спортната фотография, защото подобни кадри улавят атмосфера и история отвърд играта.

Амели Лорен: Търсех експресивни хора с харизма. Тогава забелязах тази бразилска двойка, която пламенно подкрепяше Жоао Фонсека по време на мача му срещу Новак Джокович. Те излъчваха интензитет, който беше много фотогеничен. Наблюдавах ги в продължение на един час и много се надявах Фонсека да победи, за да мога за запечатам радостта им. Харесваше им да ги снимам, изобщо не ми обръщаха внимание и се държаха много естествено.

Жан-Шарл Касло: Нова глава започва. Последният от мускетарите окачва ракетата си и започва нова ера. Смело напред, Гаел!

Клемон Маудьо: Това е точно след края на мача между Якуб Меншик и Мариано Навоне във втори кръг. След 4 часа и 41 минути Меншик победи след 13-11 в тайбрека на петия сет. След като жегата го мъчеше цял ден, той реализира седмия си мачбол и се свлече на земята. Докато все още беше там, Навоне отиде и го поздрави, преди да напусне корта. Меншик успя да си тръгне едва след 15 минути и получена медицинска помощ.

Лоик Вачак: Всичко започна с идеята да създам за страницата си в Instagram фото поредица с играчи, които съм снимал по време на Ролан Гарос. Започнах с Яник Синер, Карлос Алкарас и, разбира се, Рафаел Надал. Отзивите ме окуражиха да продължа и дойде ред на Кори Гоф. Точно тогава получих множество съобщения, че тя е харесала една от публикациите ми. Имах възможност да се срещна с нея и срамежливо ѝ подадох снимката, а тя отговори, че много добре си спомня тази снимка, както и че я е показала на баща си и той също много я е харесал. Вълшебен момент, който никога няма да забравя“.

Андре Ферейра: Затишието преди бурята: Елина Свитолина очаква момента да излезе на „Филип Шатрие“ за осминафиналния си мач. Тази година играчите обикновено оставаха в тази зона непосредствено преди да излязат на корта, така че възможностите за снимки бяха доста ограничени. Свитолина обаче пристигна доста по-рано и седна там, търпеливо чакайки своя момент.

Емили Отие: Избрах тази снимка на Мойс Куаме, защото в непредсказуемия свят на Ролан Гарос появата на този младеж се превърна в истинска сензация. Исках да уловя начина, по който той умее да запленява публиката и се зарежда от нейната енергия.

Йохан Соне: Жоао Фонсека, младата звезда на тазгодишния Ролан Гарос, който стигна до четвъртфинал. Следва стъпките на Густаво Куертен.

Пиер Фроже: След няколко часа дъжд слънцето изгря в най-подходящия момент. На корта Полин Дерулед изрази своята радост след трудна победа.

Винс Куруше: Много исках да снимам Наоми Осака, докато излиза от „Симон Матьо“, защото там на играчите им се налага да минат през тълпата и се създава обстановка, която я няма на другите кортове. Знаех, че Наоми обича да минава през градината, а това създаде възможност, която не можех да пропусна. След мача ѝ във втори кръг успях да се доближа до Наоми в редките моменти, в които около нея няма нито охрана, нито фенове. Това ми позволи да уловя нейната тиха радост от победата.

Жан-Баптист Отисие: Насред цялото вълнение от Ролан Гарос турнирът за хора в инвалидни колички заема специално място. Той олицетворява стремежа да надхвърлиш граници, които другите смятат за непристъпни, както и непримиримостта и майсторството, характерни за тениса. Тук съм заснел Ксения Шастьо по време на мача ѝ срещу Коцацо Монтжане.

Тома Стивънс: Това е една от младите надежди на бразилския тенис – Луис Гуто Мигел, който спечели титлата при юношите. Това, което ме впечатли най-много, беше агресивният му форхенд. Според мен той е един от младежите, чието развитие трябва да следим с интерес през следващите години.












