През последните 20 години тенисистът, спечелил титлата при мъжете на Ролан Гарос, неизменно бе на първа страница на L’Equipe в понеделника след турнира. Сега обаче неписаната традиция бе нарушена, макар и едно от най-авторитетните спортни издания да не оказа тази чест на Александър Зверев. Причината е в интервюто, проведено със световния №3 след финала в Париж.
То се е развивало много добре до момента, в който журналистът Контан Мойне не решил да засегне темата с обвиненията в домашно насилие, отправени към Зверев от бившите му приятелки Олга Шарипова и Бренда Патеа.
Шарипова обвини Зверев в системен физически тормоз, като в разследването се включиха и комисари от ATP. В крайна сметка тенисистът бе оправдан поради липса на доказателства. От своя страна, Патеа, която е и майка на детето на Зверев, твърдеше, че той я е нападнал в хотел в Берлин в нощта на 20 срещу 21 май 2020 г. През юни миналата година обаче делото бе прекратено след като Зверев и Патеа постигнаха извънсъдебно споразумение и тя оттегли обвиненията си.
Именно въпросите по тази тема са накарали Зверев да загуби самообладание и да прекрати интервюто за L’Equipe. Мойне на два пъти е попитал германеца за това, като при първия такъв въпрос се е намесил агентът на тенисиста, който казал на интервюиращия, че задава твърде много въпроси по темата. Това обаче само повишило градуса на напрежението, като в крайна сметка ситуацията ескалирала.
„Първо: това не е такъв тип интервю! Второ: не знаеш ли, че тези обвинения бяха опровергани? За втори път ме питаш за това. Направих всичко, което се изискваше от мен и доказах невинността си“ – заявил Зверев, след което прекратил интервюто с думите: „Мисля, че трябва да спрем. Така е по-добре“.
Именно това е причината заглавната страница на L’Equipe да бъде посветена не на Зверев, а на женския хандбален отбор на Мец, който спечели Шампионската лига.
Преди неговия внезапен и неприятен край, интервюто е вървяло доста гладко. Зверев разказа, че в първите няколко секунди след последната точка не е осъзнал, че е победил. Дал си сметка за случилото се едва когато видял семейството си да празнува на трибуните.
„Бях готов да продължа да играя. Едва когато видях баща ми да вдига победоносно ръце, разбрах, че всичко е свършило. Изминах много дълъг път. През ума ми все още преминават множество спомени – както добри, така и лоши“.
Зверев коментира и присъствието в бокса на неговия добър приятел и дългогодишен партньор на двойки Марсело Мело.
„Многократно съм казвал, че Марсело е сред най-важните хора в живота ми. Той може би е най-близкият ми приятел. Винаги е там, когато имам нужда от него, включително на много турнири. Чудесно е, че той също беше до мен в този момент“.
Олимпийският шампион от Токио ’21 говори и за много трудната за него 2025 г., както и за факта, че стана първият страдащ от диабет тенисист, печелил титла от Големия шлем.
„Миналата година беше много лоша за мен. От емоционална гледна точка бях напълно сринат и не знаех какво повече бих могъл да направя. Но в края на сезона, по-конкретно във Виена, нещата отново започнаха да се оправят и нагласата ми се промени. През декември си изградих ясен план какво да направя, върху какво да се концентрирам и по какъв начин бих могъл да подобря възможно най-много елементи от играта ми, за да стигна до мечтаната цел. Радвам се, че най-после се получи“.
„Надявам се постигнатото от мен да вдъхнови страдащите от диабет деца. Ако някой беше направил нещо такова преди 25 години, за мен и родителите ми щеше да е съвсем различно да видим този човек да вдига един от най-важните трофеи в тениса и да си кажем „Щом той го направи, значи е възможно“. Това е посланието, което бих искал да предам: че въпреки диабета можете да постигнете всичко и не бива да му позволявате да ви победи. Това състояние не трябва да се превръща в преграда към мечтите ви. Ако съм накарал поне едно дете да го осъзнае, значи съм постигнал целта си“.
Зверев ще започне сезона на трева с участие на ATP 500 турнира в Хале (15-21 юни).
