Кога един бързо развиващ се спорт престава да бъде просто нова мода и стига до това да се превърне в утвърден спорт?
Този въпрос е най-важният около развитието на падела във Великобритания, но стои на дневен ред и за всички други държави, които са част от падел манията. Случващото се на Острова по-скоро е показателно за посоката на този спорт.
Сега пред самия падел, като спорт, стои питането – може ли огромният ръст на хората, които играят падел, да се превърне и в интерес от страна на зрителите? Защото когато второто е налице, тогава вече не говорим за мода, а за нещо, което е много сериозно.
Какво казва статистиката
Само за няколко години броят на падел игрищата във Великобритания се е увеличил от 68 през 2019 година до над 1800 сега.
Според Британската тенис асоциация (LTA), която управлява и падела, броят на хората, играли поне веднъж през последната година, е нараснал от 15 000 до над един милион.
Днес съботната сутрин на игрището за падел се е превърнала в истински феномен във Великобритания.
За хората, които тепърва се запознават с падела, най-лесното обяснение е, че това е комбинация между тенис и скуош. Играчите с опит в тези спортове бързо свикват с правилата, но често допускат типични грешки – тенисистите разчитат прекалено на замаха, а скуош играчите използват твърде много китката.
Тактиката е по-важна от силата
За разлика от тениса, в падела силата не е най-важното оръжие. Сервисът винаги се изпълнява отдолу, а дори на най-високо ниво почти няма асове. Силният смач също невинаги носи предимство – освен ако не е толкова мощен, че да излети извън игрището. В противен случай топката отскача високо и улеснява съперника.
Именно затова паделът, който винаги се играе по двойки, е спорт на тактиката, търпението и прецизните ъгли, а не на чистата мощ. Най-важни са позиционирането и правилните решения, често повече от самата техника.
Във всяко разиграване обикновено се водят две отделни битки. Първата е за овладяване на мрежата, най-често чрез добре насочен лоб, който принуждава съперниците да се изтеглят назад. След това започва борбата за задържане на инициативата и приключване на точката – процес, който обикновено продължава по-дълго, отколкото очакват начинаещите.
В много отношения бумът на падела напомня този на пикълбола в САЩ. Като спорт обаче двата са почти противоположни. Ако пикълболът е по-опростена версия на тениса, паделът постепенно се превръща в сложна тактическа битка, в която всеки детайл има значение.
Футболът като коз
Футболът може да се окаже най-големият коз на падела. Нито една маркетингова кампания не може да се сравни с факта, че десетки професионални футболисти са запалени по спорта, постоянно публикуват снимки от кортовете в социалните мрежи и редовно посещават турнирите от Premier Padel.
По време на турнира в Лондон тази година, например, бившият испански национал Тиаго Алкантара подкрепяше двойката Хавиер Гаридо и Лукас Бергамини.
Връзката между футбола и падела се вижда и в националното разпределение на най-добрите състезатели.
Сред 30-те най-добри паделисти в света (по 15 мъже и жени) има 22 испанци и 7 аржентинци. Сред останалите водещи държави се нареждат Бразилия, Португалия, Италия и Франция.
Световните първенства по футбол имат връзка и с финансирането на Premier Padel. Турът е създаден с подкрепата на Qatar Sports Investments, а негов президент е Насер Ал-Хелаифи – бивш професионален тенисист, е настоящ президент и на Пари Сен Жермен и председател на beIN Media Group.
Само за четири години календарът на Premier Padel нараства от осем турнира през 2022 година до 26 през 2026-а. Сезонът завършва с финален турнир в „Палау Сант Жорди“ в Барселона с капацитет 18 000 зрители.
Развитието на тура обаче не се дължи единствено на растящия интерес сред любителите. Катар и Саудитска Арабия инвестират сериозно в спорта. Сезонът започва в Рияд, а Доха е домакин на един от четирите турнира от най-висока категория, наред с Париж, Рим и Акапулко – мястото, смятано за родината на падела.
Приликите с футбола личат и в други детайли. Испанската компания Joma представи в Лондон ракета за падел с бранда на Брентфорд. Най-голямото съперничество при мъжете вече се рекламира като „Ел Класико“, а играчите могат да поискат видеопреглед на спорни ситуации – подобно на системата VAR във футбола.
