Близо 150-годишна серия е под сериозна заплаха преди US Open. От първия турнир от Големия шлем – Уимбълдън през 1877 г., във всеки сезон поне един тенисист с еднорък бекхенд е достигал до полуфинал на „мейджър“. През 2026 г. това все още не се е случило.
След Australian Open, Ролан Гарос и Уимбълдън последната възможност остава US Open, а сред сравнително малкото играчи, които могат да спасят традицията, е и Григор Димитров.
Българинът към момента е заявен за квалификациите в Ню Йорк, след като не попадна директно в основната схема заради позицията си в ранглистата. Той обаче се надява да получи уайлд кард за основния турнир.
Самият факт, че кандидатите са толкова малко, показва колко бързо едноръкият бекхенд изчезва от най-високото ниво.
Към момента в Топ 100 има само шестима тенисисти, които използват удара – Лоренцо Музети, Денис Шаповалов, Стефанос Циципас, Даниел Алтмайер, Джовани Мпечи Перикар и Александър Ковачевич. От тях единствено Музети е в топ 20.
Тенденцията не е от вчера. Все по-малко млади тенисисти се обучават да играят бекхенд с една ръка, тъй като съвременната игра изисква все по-голяма стабилност при ретур и при поемането на силни и високи топки. Двуръкият бекхенд се възприема и като по-лесен за изграждане в ранните години.
През февруари 2024 г. се стигна и до друг исторически момент. След изпадането на Циципас за първи път от създаването на ATP ранглистата, топ 10 остана без нито един тенисист с еднорък бекхенд. Малко след това Димитров се завърна сред първите десет и временно възстанови присъствието на класическия удар, но оттогава отново има периоди без негов представител в елита.
През 2025 г. Музети спаси и по-старата серия при турнирите от Големия шлем. Италианецът достигна полуфинал на Ролан Гарос, с което гарантира, че и тогава ще има поне един представител на едноръкия бекхенд сред последните четирима в „мейджър“.
През този сезон обаче Музети преминава през значително по-труден период и проблеми с контузии. До момента той не е достигал до полуфинал в турнир от Големия шлем през 2026 г.
Така всичко остава за Ню Йорк.
Ако никой от малкото останали представители на едноръкия бекхенд не достигне до полуфиналите на US Open, една традиция, започнала още през XIX век, ще приключи след почти 150 години.
