Макар сезонът все още да не е завършил, вече имам много основания той да бъде определен като „Годината на Саша“. Александър Зверев спечели втората си титла от Големия шлем, надделявайки над Бен Шелтън на финала на US Open. По този начин германецът стана едва четвъртият играч след Джими Конърс, Гийермо Вилас и Яник Синер, спечелил първите си два „мейджър“ трофея в един сезон.
За Зверев това бе трети пореден финал на Големия шлем, след като спечели титлата на Ролан Гарос и стигна до последната фаза на Уимбълдън. Напълно логично, предвид тези постижения, първият въпрос към него на пресконференцията след мача бе дали смята себе си за най-добрия в света.
„Наистина не знам как да отговоря. Има много фактори, които трябва да бъдат взети предвид. Синер е контузен, а Алкарас тъкмо се завърна след четири месеца извън игра. Точно в този момент съм най-добрият, но когато Синер и Алкарас са здрави и във форма – може би по-скоро не. Определено не бях преди няколко месеца, когато и двамата играеха силно. Виждате, че постоянно губя от Яник. Ако и тримата сме здрави, мисля, че Синер все още е пред нас“ – каза олимпийският шампион от Токио ’21.
В края на мача се разигра куриозна ситуация. След последната точка Зверев първоначално не разбра, че е победил и му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае случилото се.
„В този момент мислех само и единствено за мача. Бях концентриран само върху случващото се на корта и не чувах нищо около себе си. Когато публиката е толкова шумна, понякога е невъзможно да чуеш съдията, когато обявява резултата. Точно затова не разбрах, че е казал „Гейм, сет и мач“. Просто забравих за резултата за момент и това беше причината да се озова в тази ситуация. Мислех, че е 5-1, а не 6-2″.
След триумфа в Ню Йорк Зверев нямаше как да не погледне назад към един от най-болезнените моменти в кариерата си – загубата на US Open 2020, където той игра първия си финал на Големия шлем.
„Мисля, че раните от онзи мач до голяма степен зараснаха след като спечелих Ролан Гарос. Казах го и на Уимбълдън. Макар да загубих онзи мач, се насладих на турнира и бях горд, че играх финал на Централния корт пред всички тези знаменитости и важни личности. Когато вече имаш титла от Големия шлем, подобни загуби се преживяват доста по-лесно. Преди Париж обаче непрестанно бях под огромно напрежение, защото не спирах да се питам дали някога ще успея. Сега, когато стигам до такива мачове, напрежението до голяма степен отстъпва място на насладата от играта и радостта от постигнатото. Това прави нещата много по-лесни“.
Двукратният шампион от Големия шлем изрази задоволство от представянето си, но в същото време отдаде заслуженото на Бен Шелтън.
„Мисля, че съм близо до върха. Не съм на него, защото, за разлика от някои други играчи, аз нямам естествен талант, даден ми от Господ. Успехите ми се дължат най-вече на упорита работа – много часове на корта и във фитнеса. Това е моят начин“.
„Шелтън също е много трудолюбив, но в същото време е природен талант. Двамата с баща му непрестанно работят върху нещо както преди, така и след мачовете и резултатите са налице. С всяка изминала година Бен се представя все по-добре. Мисля, че сега бекхендът му беше много по-добър в сравнение с предходните ни мачове. Той притежава всичко необходимо, за да стигне върха. Той беше много опасен противник още преди няколко години, когато за пръв път играх срещу него. Сервисът и форхендът му бяха много добри, но често правеше грешки при по-дългите разигравания. Сега това не се случи. Личи си, че се развива непрестанно и съм сигурен, че догодина ще бъде още по-силен“.
След кратка почивка Зверев ще се отправи към Китай за започващия на 30 септември ATP 500 турнир в Пекин, където миналата година игра четвъртфинал.
