След като изпусна възможността да подобри рекорда на Бьорн Борг от 41 поредни сета на Ролан Гарос, Рафаел Надал се надява, че ще успее да постигне осмия си обрат от сет пасив в историята на участията си в Париж. TennisKafe.com ще ви върне към предишните 9 случая, когато испанецът губеше първата част в мач на червените кортове във френската столица, преди вчерашната му битка с Диего Шварцман.
1. Надал – Мариано Пуерта 6-7(6) 6-3 6-1 7-5, финал, 2005 г.
Рафа тъкмо бе отстранил Федерер в полуфиналите и играеше за първата си Купа на мускетарите. Позабравеният вече Пуерта притежаваше сходен стил на игра с този на испанеца – също левичар с много въртеливо движение в ударите си и от двете страни, само че с бекхенд с една ръка. Аржентинецът бе триумфирал в епични петсетови срещи срещу Гийермо Каняс и Николай Давиденко преди финала.
Първият сет, който Пуерта спечели, бе изключително маратонски и изпъстрен с дълги разигравания. След това 19-годишният по това време Надал пое контрол над двубоя и въпреки някои нервни моменти в четвъртия сет, логичната развръзка настъпи и Матадора вдигна първата си титла от Големия Шлем.
По-късно се установи, че Пуерта е взимал забранени субстанции в хода на турнира и бе наказан за 8 години. Наказнието впоследствие бе редуцирано и аржентинецът се завърна на корта още през 2007 г., но така и не повтори предишните си постижения.
2. Надал – Пол-Анри Матьо 5-7 6-4 6-4 6-4, 3 кръг, 2006 г.
Eдин от най-силните мачове в кариерата на талантливия французин Пол-Анри Матьо, чийто потенциал никога не бе реализиран в пълна степен. Въпреки титлата си от предишната година, именно в този двубой Надал доказа, че е специален и му предстои наистина бляскаво бъдеще.
Матьо играеше блестящ тенис, а публиката бе екзалтирана и изцяло на негова страна. Това не попречи на Рафа да се пребори за победата отново в 4 сета.
3. Надал – Роджър Федерер 1-6 6-1 6-4 7-6(4), финал, 2006 г.
Също една от великите победи на испанеца в ранните фази на кариерата му. Надал бе победил Федерер във финалите в Монте Карло и Рим по-рано през сезона, като в италианската столица дори спаси два мачбола в незабравимия и до днес петсетов трилър.
Федерер все още не бе печелил Ролан Гарос и това бе голямата му амбиция по това време. Швейцарецът започна вихрено, както само той може, и прелетя през първия сет с 6-1, а френската публика отново бе твърдо на страната на опонента на Рафа.
Оттам нататък обаче Надал отново пое контрол и дори успя да се възстанови от допуснатия пробив в четвъртия сет, когато сервираше за титлата, а Федерер показа блестяща защита и изравни за 5-5. Нова победа в 4 сета и титла №2 за Матадора.
4. Надал – Робин Сьодерлинг 2-6 7-6(2) 4-6 6-7(2), 2009 г., осминафинал
Паметен двубой, който ще остане завинаги в историята като първата загуба на испанеца на Ролан Гарос. Сьодерлинг бе загубил с 1-6 0-6 от Надал в Рим, но в този ден игра наистина изключителен тенис, демонстрирайки брутална мощ от дъното на корта и от форхенд, и от бекхенд.
През целия мач Рафа бе твърде пасивен и изпращаше прекалено много плитки топки в половината на шведа, а влажното време също не помогна за каузата му. Двубоят имаше и допълнителен заряд заради конфликта между двамата от Уимбълдън две години по-рано.
Този мач даде необходимия тласък на Сьодерлинг, който достигна финала в Париж и през 2009, и през 2010, и се превърна в тенисист от топ 5 на света. Преди мононуклеозата да сложи преждевременен край на кариерата му през 2011 г.
5. Надал – Даниел Брандс 4-6 7-6(4) 6-4 6-3, 2013 г., първи кръг
Всеизвестно е, че понякога Надал започва бавно в турнирите и изпитва затруднения в ранните кръгове. През 2010 г. например той едва не отпадна от Джон Иснър в първи кръг.
Брандс е много висок и мощен тенисист, със стил на игра, наподобяващ този на Сьодерлинг. Тактиката му през целия двубой бе да се възползва от всяка по-плитка топка на испанеца и да търси завършващи удари. През първия сет немецът записа зашеметяващи уинъри и от двете страни и заслужено взе частта с 6-4.
Брандс имаше възможност да дръпне с 2-0 сета, но шампионът се измъкна в напрегнат тайбрек. От този момент германецът сякаш позагуби от самочувствието си, а и когато играеш толкова рисков тенис, неизменно умората в един момент натежава и ръката спира да бъде толкова точна.
Нова победа за Рафа в четири сета, който впоследствие завоюва и осмата си титла.
6. Надал – Мартин Клижан 4-6 6-3 6-3 6-3, втори кръг
Трудното начало за Рафа през 2013 г. продължи. Левичарят Клижан е сред неудобните противници за Надал дори на червено, както видяхме и през този сезон в двубоя им в Барселона.
Силите на словака обаче стигнаха само за един сет, въпреки че срещата бе на неудобния за испанеца корт „Сюзан Ленглен“.
7. Надал – Давид Ферер 4-6 6-4 6-0 6-1, 2014 г., четвъртфинал
Това бяха пиковите години в кариерата на борбения Давид Ферер, който бе играл финал в Париж година по-рано. Четвъртфиналът му срещу Надал отново бе на недолюбвания от шампиона корт „Сюзан Ленглен“.
В първия сет Ферер показваше тенис, подобен на този на Шварцман от вчера – ранно взимане на топката и разхвърляне на Надал по ширината на корта. Когато обаче не разполагаш с мощен сервис и играеш точка за точка срещу Рафа, е изключително сложно да го пречупиш във формат 3 от 5 сета.
Сякаш и умората оказа влияние върху иначе железния Ферер и той спечели само гейм в последните два сета.
8. Надал – Новак Джокович 3-6 7-5 6-2 6-4, 2014 г., финал
Този финал се очакваше с огромно нетърпение, след като година по-рано Джокович стигна до пет сета срещу Надал на полуфиналите и едно докосване на мрежата с екипировката му в решителен момент вероятно го лиши от победата.
Времето, при което се игра този мач обаче, бе много горещо и двамата не разкриха пълния си потенциал. Джокович измъкна напрегнат първи сет, но Надал все своето със 7-5 във втория.
До края сърбинът бе непрекъснато догонващ, а мачът приключи нещастно за него с двойна грешка.
9. Надал – Новак Джокович 5-7 3-6 1-6, 2015 г., четвъртфинал
Време за реванш за Джокович! Сърбинът летеше през този период, докато играта на Надал бе в криза. Резултатът – пълна доминация и победа за Ноле с 3-0 сета. Това бе втората загуба на Рафа на Ролан Гарос в кариерата му и последна до момента.
Джокович не успя да спечели титлата през същата година, след като блестящият Стан Вавринка го спря във финала, но сърбинът все пак попълни Кариерния Шлем 12 месеца по-късно.
TennisKafe.com
