8 минути и 26 секунди – толкова продължава интервюто с Роджър Федерер и Рафаел Надал в италианските Доломити, което е част от кампанията на Louis Vuitton „Основни ценности“, за която двамата легендарни тенисисти заснеха фотосесия с фотографа Ани Лайбовиц.
Във видеото швейцарецът и испанецът са седнали един до друг върху куфар на Louis Vuitton и отговарят заедно на много интересни въпроси. Те си спомнят първата си среща и говорят за това как искат да бъдат запомнени от хората.
Наследете се на цялото интервю:
Най-голямото постижение:
Федерер: Най-голямото ми постижение е достигането до №1. Аз се пенсионирах като щастлив човек.
Надал: За мен е подобно, но ако трябва да избера едно нещо – това са 14-те титли от Ролан Гарос.
Може ли и двамата да споделите тайната на вашия успех?
Надал: Имах много добър екип около себе си. Това помага. Чудесно семейство. Още от началото имах верните ценности, докато растях. Вярвам, че най-важното е било страстта да се подобрявам през цялото време. Да намирам нови неща, с които да ставам по-добър и по-добър. Мисля, че това прави разликата между най-добрите и тези, които са много добри.
Федерер: Да, винаги може да направиш нещо допълнително. При мен също бе важно да се обградя с верните хора от рано. Да избирам най-добрите хора, които да ме вдъхновяват и мотивират да стигна до върха.
Какво би казал на по-младата си версия?
Надал: Аз бих казал просто да тренира, с вярното поведение и дух. Слушай хората около теб. Бъди достатъчно скромен да продължиш да слушаш дори и когато имаш успех. И така нещата се получават. Правиш грешки, постигаш неща, но трябва да се учиш сам. Има някои неща, които никой не може да ти каже.
Федерер: Да, да приемаш обратната връзка, но не лично. Хората около теб – родители, треньори, фитнес, физиотерапевти, всички те искат най-доброто за теб, имат най-добри намерения. Понякога изглеждат критични, когато си млад не искаш да ги слушаш. Искаш да чуеш, че ще бъдеш №1, но не работи така. Има много тънка линия между това да си уверен и да вярваш, че ще се справиш до това да мислиш, че не си добър, защото всички ти казват така. Трябва и да знаеш, че поне 50% от треньорската дейност, която получаваш идва от самия теб. Ти си треньор на самия себе си. Това често се забравя.
Какво ти е интересно в спорта?
Надал: Аз съм голям фен на спорта като цяло. Спортът сам по себе си е вдъхновение за мен. Обичам футбола, така че за мен като дете Роналдо Назарио бе огромно вдъхновение. След това имах и възможността да прекарам известно време с него. В тенис отношение добрият пример бе Сампрас. Но и Карлос Моя, който сега е мой треньор, той бе до мен и ми помогна много, когато започнах да играя в тура.
Федерер: Разбира се, тенисисти като Стефан Едберг и като Пийт Сампрас, са специални хора в моя живот. Стефан Едберг ми бе и треньор за две години. Така че това бе супер специално. Обичах и баскетбол, докато растях. Очевидно, Майкъл Джордан, а след това всъщност и Шакийл О‘Нийл. Бях на мнение, че това е най-забавният и най-готин спорт.
Какво е чувството да бъдете част от кампанията на Louis Vuitton „Основни ценности“?
Надал: Знам колко много важни личности са били част от тази кампания. Затова да бъда един от тях е нещо, с което се гордея много, а и да бъда заедно с може би най-големия ми съперник и близък приятел го прави още по-специално.
Федерер: Това е уникална възможност да работя заедно с Рафа. Това определено е специална връзка. Бяхме големи съперници, но в края на кариерите ни да бъдем заедно и да направим тази кампания е хубаво.
Какви емоции ви донесе фотосесията?
Федерер: Фотосесията заедно с Ани Лайбовиц беше специална. За трети път работим заедно и беше много уникално, много специално. Също и това, че въплъщава всичко: седим на върха на планината. Както казах, аз съм много горд и щастлив от моята кариера, от състезателните ми дни, но в същото време съм щастлив, че приключи. Рафа също достигна своя връх и тенис безсмъртие със своята кариера. Определено е много значимо и много специално за нас да бъдем тук заедно, да правим тази фотосесия заедно.
Надал: Аз не съм свикнал със снега като Роджър. Той живее в снега. Не усещам ушите си, но ми е много приятно, забавлявам се със снимките. Би било по-различно за мен, ако трябва да прекарам една седмица тук. Днес обаче ми харесва.
Спомняте ли си първият път, в който се срещнахте?
Надал: Аз си спомням, той сигурно не.
Федерер: Не си спомням.
Надал: Когато спечели първия си Уимбълдън. Беше 2003-а.
Федерер: Бях ли добър към теб или…?
Надал: Беше леко арогантен (смеят се). Не, истината е, че беше много мил. Тъкмо започнах в тура като юноша, така че ме беше срам да говоря с теб. Но беше много мил.
Федерер: Аз си спомням първия ти мач в Монако. Коя година беше това? Предполагам 2003. Той беше толкова млад и толкова добър. Всички си мислехме: още един испанец, още един специалист на клей, бъдещ топ 10 или може би още повече. И той постигна всичко.
За мен много специален момент беше, когато бях №1 през 2004 и играхме в Маями, където той ме победи. Това бе изненада за някои, но…
Надал: Но ти беше болен.
Федерер: Бях получил слънчев удар, но той ме победи абсолютно честно. Беше приятно да видя изгряващите млади играчи – хора като Мъри и Джокович, и възможността да играя срещу тях за първи път. Този първи мач бе много значим, въпреки че го загубих. Получиха се страхотни съперничества с толкова много играчи, но Рафа със своя игрови стил и своето поведение на корта от ранна възраст бе различен от всички други. Със сигурност можеше да усетиш, че има нещо специално. Онези дни не ми липсват, но ми липсват, защото винаги бе голям момент, когато играехме помежду си.
Как искаш да бъдеш запомнен?
Надал: Бяхме в тура повече от 20 години и срещнахме много нови хора. Това, което ще ме накара да се чувствам много горд и щастлив, когато напусна този свят, ще е, ако турнирните директори, хората, които работят по турнирите, служителите, АТР, говорят добри неща за това какъв съм бил м тура или какъв съм като човек повече, отколкото като тенисист. Защото като тенисисти имаме своите титли и постижения. Постигнах повече от това, за което съм мечтал. Така че за мен след постигнатите неща, за мен най-важното нещо е това, което оставям като човек. Без съмнение.
Федерер: Аз се надявам да бъда запомнен не само като тенисист, а и като човекът зад това. За това какво съм дал на играта и какво съм представлявал за играта. Не толкова за моите победи на Уимбълдън или нещо подобно, това би значело много за мен. Така че, ако бъда запомнен повече като личността, а не като играча, би било страхотно. Би ме направило щастлив и ако съм бил добър пример за подражание за децата. И както Рафа каза, би било приятно, ако хората са щастливи да ни видят отново, а не да си казват „пак ли този“. Надявам се да бъде така.
