Агаси – изгубеното момче от Лас Вегас разказа за тениса, „края на живота“, Федерер и Надал

 от  

Легендарният Андре Агаси даде откровено интервю за британския The Guardian, в което изгубеното момче от Лас Вегас говори за отношенията с баща си, тениса и живота след това, новата си мисия, Федерер и Надал.

„Баща ми каза „Знам как съм живял и знам кой съм и кой не съм. Ако можех да върна времето назад, щях да променя само едно нещо – нямаше да ти позволя да играеш тенис.“. Вече бях отбил колата на „…щях да променя само едно нещо“ и го попитах защо, а той ми отвърна, че е щял да ме накара да играя бейзбол или голф, за да изкарвам повече пари. Върнах се на пътя, кикотейки се“, сподели любопитната случка 8-кратният шампион от Големия шлем.

Интелигентността на Андре се забелязва от километри, а всички се чудят какво ли е щял да прави, ако баща му не го е принудил непременно да се занимава с тенис.

„Да, баща ми е причината в момента да уча. Липсата на образование и липсата на избор оказаха голямо влияние. Въпросът с какво съм щял да се занимавам остава, но не съжалявам дълбоко.“

През 2001 г. Агаси открива училище за деца в неравностойно положение, за което пише и в автобиографията си „Открито“, и което сега е модел за подражание: „Тогава измислих начин да мащабирам проекта и в последните  три години и половина разпределих 650 млн. долара за построяването на 79 нови училища. Имам 1200 деца в моята фондация и 38,000 в национален мащаб. Не съм много добър по математика, но цифрите непрекъснато растат.“

Бившият №1 започна и онлайн тенис обучение, защото смята, че ученето трябва да е достъпно навсякъде, а сред най-интересните методи е самата философия, според която подобрението не винаги може да се измерва с победите или загубите.

„Истинската трагедия на моето падение се случи по време на успеха ми. Въпреки че бях добър, аз мразех тениса. Мислех си, че да съм най-добър ще запълни празнините, но не почувствах нищо. Всеки ден е „Омагьосан ден“[1] и какъв е смисълът?“, обясни Агаси, който призна, че е имал много начини да се самонаказва.

„Стигнах обаче до момент, в който осъзнах – това, че не съм избрал живота си не значи, че това не е моят живот. Видях деца, чиято липса на избор е по-лоша от моята. Почувствах се благословен и длъжен да се преборя с неразумната реалност на тези деца – без образование няма надежда, няма избор, не можеш да излезеш от омагьосания кръг. Концентрирайки се върху това, тенисът стана средство за мен. Започнах да го оценявам.  Научих много, връщайки се обратно към №1.“

След „дупката“ в кариерата на легендата, Агаси започва похода към намиране на себе си и през 1999 г. отново е на върха на мъжкия тенис. През 2005 г. той губи финала на US Open от Роджър Федерер, а на следващата години изиграва и последния си мач на Уимбълдън, губейки от Рафаел Надал. Американецът разказа и за впечатленията си от финала на тазгодишното издание на Australian Open:

„Не мисля, че някой, интересуващ се от тенис, е пропуснал този мач. Пробвах се да съм максимално неутрален, защото и двамата са дали толкова много на тениса и имат невероятни истории. Разбира се, победата на Роджър на тази възраст бе нещо специално. Никога не е спирал да ме впечатлява, но това бе невероятно.  Не мислех, че Надал ще се върне на това ниво, но той ме опроверга. Мачът бе красив и един от онези, в които не искаш да има губещ.“

Агаси обясни, че е впечатлен от това, че Федерер и Надал продължават да се подлагат на всичко, което кариерата на един професионален тенисист изисква, и добави, че ако можеше да върне времето назад, е щял да се пенсионира дори по-рано.

„Обичах пътя към това да станеш по-добър, но мразех всичко, което резултатът не казва. Спортистите прекарват 1/3 от живота си без да се подготвят за останалите 2/3. Изведнъж начинът ти на живот приключва, нещо като смърт е. Просто трябва да го превъзмогнеш и да продължиш.“

„Щефи е по-силна от мен. Тя не иска хората да си мислят, че не й пука за тениса, но просто вече се е откъснала.“

А ако Андре можеше да си избере да тренира някого?

„Не мога да посоча, с които ще е забавно и интересно. Има разминаване между това, което Монфис, Кирьос и Иснър правят, и това, което мисля, че могат да правят. Бих платил да ги гледам, но е невъзможно да кажа дали бих ги тренирал.“

„Благодаря на Господ, че играх тенис достатъчно дълго, за да се насладя на някои моменти. Даде ми много и ми отне много.“

[1] Американски филм от 1993 година. В центъра на сюжета е егоцентричен телевизионен водещ, принуден да отразява местно събитие в провинциално градче, който по неясна причина преживява отново и отново един и същ ден.

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.