Залепен за основната линия, леко приклекнал и в готовност за уинър от посрещане – мистър Ретур е една от най-енигматичните, но и една от най-обичаните фигури в тениса. Днес легендарният американец навършва 50 години.
Основната причина за любовта на феновете? Пътят на Андре не е никак лек и образът му напомня много повече на обикновения човек, от този на други звезди като Федерер, Надал и Джокович, които търсят съвършенство и за които фокусът попада изцяло в пренаписването на историята, поредния рекорд и следващата титла.
Прекарал е голяма част от живота си в търсене на себе си и в преоткриване на своите ценности, в борба с вътрешните си демони и външните фактори. Мразещ и обичащ играта едновременно, както споменава в автобиографията си „Открито“ – книга, която е общовалидна за тениса и живота като цяло.
Стигал до върха, изпадал на дъното и отново изстрелял се към висините, осемкратният шампион от Големия шлем сега е посветил живота си на своята фондация за образование и на училището, което основа в родния си град Лас Вегас.
Междувременно обаче остава незаменима част от екипа на Григор Димитров, където приносът му е безценен:
„Той е като онези приятели, които са ти толкова добри, че не ти стигат думи да опишеш колко. Така се чувствам с него. Той има специално място в моесто сърце. Андре има значима роля в живота ми. Най-много се развих извън корта благодарение на него – по време на разходки, вечери,“ казва за него първата ни ракета.
В колоритната кариера на Сина на Лас Вегас има от всичко – и върхове, и падения, и много противоречия. Любопитните детайли са десетки – от перуката, коствала му трофея от Ролан Гарос 1990, през слабостта му към ексцентрични екипи, заради която дори пропуска няколко издания на Уимбълдън в знак на протест, до тика с език на Бекер, който предопределя съперничеството им.
За качествата на Андре Агаси като тенисист е излишно да се говори. Въведе истинска революция в модерния тенис с ранното взимане на топката, късия замах от бекхенд страната, изключителната координация при ретурите си.
До голяма степен той бе причината за появата на невероятни бейслайнъри от следващото поколение като Лейтън Хюит, Марат Сафин и Давид Налбандиян. Срещу които Агаси играеше и постигаше победи дори на 35.
Агаси беше един от малцината играчи, които успяха да задържат изключително високо ниво в много късен етап от кариерата си. Той спечели две от осемте си титли от Големия шлем, след като навърши 30 години, а последната дойде на Australian Open през 2003 г., когато беше 32-годишен. Превърна се в първия носител на четирите „мейджъра“ на различни настилки.
Отказването му бе един от най-емоционалните моменти в тениса. Ето някои от безумните ретури, на които той бе способен:
TennisKafe.com
