Рафаел Надал, Роджър Федерер и Новак Джокович продължават битката помежду си за това кой ще завърши като „най-велик“ в историята на тениса. Събрани в едно поколение, тримата направиха нещо, което едва ли някой е вярвал, че е възможно, печелейки помежду си 61 от последните 74 турнира от Големия шлем. От Уимбълдън 2004 насам единствените други тенисисти с титли от „мейджърите“ са Анди Мъри (3), Стан Вавринка (3), Анди Родик, Гастон Гаудио, Марат Сафин, Хуан Мартин дел Потро, Марин Чилич, Доминик Тийм и Даниил Медведев.
Постигнатото от „Големите трима“ е наистина безпрецедентно и не изглежда възможно някога да бъде повторено. Който и да завърши с най-много трофеи от тях, то е ясно, че много дълго време те ще бъдат тримата най-успешни в историята.
Но какво щеше да бъде, ако Надал, Федерер и Джокович не съществуваха? Как щеше да изглежда светът на тениса без тях? Като че ли към края на кариерите на хора като Дел Потро, Жо-Вилфрид Цонга, Ришар Гаске тези теоритични мисли стават все повече. Нормално е, тъй като това са част от тенисистите, които най-силно бяха повлияни от доминацията на испанеца, швейцареца и сърбина.
Е, един фен на тениса реши да направи любопитна симулация на всеки един турнир от Големия шлем от 2003 година насам и да види кой щеше да бъде шампион без наличието на трите легенди.
Основният му критерий е последният оцелял в турнира тенисист извън „Големите трима“. Ако има повече от един такъв тенисист, достигнал до дадената заключителна фаза, в най-честия случай двама полуфиналисти, то симулацията на потребителя в Twitter AC_0721 взима за шампион този, който има по-добро съотношение в мачовете срещу другия на дадената настилка. При равенство се избира по-високоранкираният в дадения момент.
Всичко, разбира се, е теоритично, но все пак е интересно да видим тази паралелна реалност. А в нея разбираме, че най-ощетеният от присъствието на „Големите трима“ е този, който бе най-успешен срещу тях – Анди Мъри. Бившият №1 щеше да има не 3, а 17 „мейджър“ трофея.
По 6 титли щяха да имат Стан Вавринка и Анди Родик, а Даниил Медведев и Доминик Тийм можеха вече да имат по 4, заедно с Марат Сафин.
Най-интересно е като че ли да видим кои щяха да бъдат тези с титли от Шлема, които така и нямат такива в реалността. Такива са Кевин Андерсън, Ришар Гаске, Давид Ферер, Робин Сьодерлинг, Маркос Багдатис, Николай Давиденко, Марк Филипусис, Давид Налбандиян, Жо-Вилфриц Цонга, Гаел Монфис, Томаш Бердих, Роберто Баутиста Агут, Матео Беретини и Михаил Южни.
Ето как щяха да изглеждат шампионите в турнирите от Големия шлем от 2003 година насам в паралелната вселена, без присъствието на Надал, Федерер и Джокович:
И кой колко титли щеше да има в този период:
17 – Мъри
6 – Вавринка, Родик
4 – Медведев, Тийм, Сафин
3 – Циципас, Чилич, Хюит
2 – Дел Потро, Андерсън, Гаске, Ферер, Сьодерлинг, Багдатис, Давиденко
1 – Филипусис, Налбандиян, Гонзалес, Цонга, Монфис, Бердих, Баутиста Агут, Беретини, Южни
