Александър Зверев за пореден път се изказа негативно относно 12-дневния формат, в който се провеждат повечето Мастърс турнири. Вчера германецът направи нова крачка към титлата в Торонто, след като Франсиско Серундоло се оттегли при 6-4, 1-0 в полза на световния №3. Тази победа на Зверев се оказа историческа, тъй като с нея той стана едва 10-ият играч, стигал до 33 четвъртфинала на ниво ATP 1000.
Олимпийският шампион от Игрите в Токио бе гост в подкаста „Nothing Major“, в който коментира календара в Тура, като в същото време разказа за някои от най-важните моменти в кариерата си.
„Много бих искал да играя по-малко турнири и да се съсредоточа повече върху турнирите от Големия шлем, но е невъзможно. Имаме осем задължителни Мастърс турнира, като освен това трябва да запишем минимум четири участия на ниво ATP 500. След това добавяме Монте Карло, Финалите, Купа „Дейвис“… Невъзможно е да участваш в по-малко от 20 турнира на година, а повечето от тях са по две седмици. Любимите Мастърс турнири както на играчите, така и на феновете, са Монте Карло и Париж, които продължават една седмица. Изиграваш си мачовете и си тръгваш, няма нужда от почивни дни“ – коментира трикратният финалист от Големия шлем.
„Настоящата ситуация изобщо не ми харесва. За мен е неприемливо това, че Алекс Де Минор, например, изигра последния си мач за сезона на 25 ноември, а първият му мач от следващия сезон бе на 27 декември. За един месец е невъзможно да си починеш, да проведеш добър тренировъчен лагер и да се подготвиш физически за новия сезон. ATP трябва да анализира случващото се, защото не познавам нито един играч, а смея да кажа и фен, който да харесва двуседмичните Мастърс турнири. Ясно ми е, че тенисът е бизнес, но този тип бизнес просто не работи“ – добави първата ракета на Германия.
Роденият в Хамбург играч се върна и към първите си стъпки в тениса.
„Най-важните хора за мен, що се отнася до спорта, са баща ми и брат ми, но заслугата да се науча да играя тенис е изцяло на майка ми. Тя ме научи на всичко, което знам, докато баща ми обикаляше света с Миша, който вече беше станал професионалист. Беше много полезно да съм толкова близо до професионалния тенис, защото още като дете имах възможността да тренирам с много силни играчи. Повратният момент за мен беше, когато станах на 16 години. Тогава пораснах с 15 сантиметра и вече ми беше много по-лесно да понасям натоварванията при професионалистите“.
Зверев коментира разликата между поколенията и начина, по който се е променил тенисът през последното десетилетие.
„Една от най-големите промени е свързана с топките. След пандемията тяхното качество спадна значително и това оказва голямо влияние върху играта на всички. Като цяло тенисът се промени много напоследък. Сега всички играят по горе-долу еднакъв начин, с изключение може би на Алкарас, в чийто стил има по-голямо разнообразие. Всички залагаме на все по-силов стил и разликата между топ играчите и останалите вече е значително по-малка“.
Германецът бе попитан дали според него ерата на „Голямата четворка“, Вавринка и Дел Потро е по-силна от настоящата.
„Всички те бяха впечатляващи играчи. Това, за което им се възхищавах най-много, беше техният тактически интелект. В стиловете им имаше много място за това. Сега темпото на играта е доста по-високо и мисля, че играчите, намиращи се от 15-о до 30-о място в ранглистата, са по-силни. Преди имаше по-голяма разлика между топ играчите и останалите. Всички очакваха от тях да стигат безпроблемно до заключителните фази и беше сензация, ако загубят от играч между 20-о и 40-о място в ранглистата“.
Световният №3 разказа и за един от най-тежките моменти в кариерата си – контузията на глезена, която претърпя на полуфинала на Ролан Гарос през 2022 г.
„През 2021 г. изиграх невероятен сезон. Имах усещането, че съм в най-добрата си форма и съм съвсем близо до титла от Големия шлем. На полуфинала срещу Надал играх един от най-силните мачове в живота си. Мисля, че точно това беше турнирът, в който имах най-големи шансове да спечеля „мейджър“ трофей. Това, което ме натъжи най-много, не беше загубеният мач, защото винаги има голям шанс да загубиш от Рафа на Ролан Гарос. Най-тежкият удар бе това, че имах реален шанс да стана №1, но контузията провали това. Беше толкова близо, че можех да го усетя. Ако бях спечелил още няколко мача в онази година, щях да го постигна“.
В заключение, Зверев направи равносметка на сезона си до момента.
„Сезонът ми е ужасен, само това мога да кажа. След Australian Open се чувствах напълно изгубен на корта. Влязох в онзи финал с увереността, че мога да победя и точно затова начинът, по който Синер мина през мен, беше толкова потискащ. Само няколко дни по-късно се отправих към Аржентина, за да играя в Буенос Айрес, което беше грешка, защото не бях достатъчно подготвен и мотивиран. Бях напълно изтощен и не се забавлявах на корта – нито в мачовете, нито в тренировките“.
„В един момент имах чувството, че няма смисъл да играя. Загубих мачове, които на теория трябваше да спечеля. Загубата на Уимбълдън също беше много болезнена, но мисля, че няколко седмици почивка ми помогнаха да се подготвя по-добре за този етап от сезона. Уверен съм, че на US Open ще покажа най-добрия си тенис“.
На тазвечершния четвъртфинал в Торонто Зверев ще се изправи срещу миналогодишния шампион Алексей Попирин.
