Карлос Алкарас си дава сметка, че е грешка от негова страна да разчита твърде много на инстинктите си на корта. Испанецът започна силно сезона, като игра четвъртфинал на Australian Open и спечели титлата в Ротердам, а в Индиън Уелс бе полуфиналист. Впоследствие обаче формата му внезапно спадна и той бе елиминиран още във втори кръг в Маями.
В интервю за подкаста на един от неговите спонсори – Louis Vuittonn, четирикратният шампион от Големия шлем коментира множество интересни теми, като се върна към самото начало на пътя си в света на тениса.
„Всичко започна в тенис клуба в Мурсия. Това беше мястото, където се влюбих в този спорт. Често играех с баща ми през уикендите, а впоследствие срещнах много приятели там. Още от тогава съм много конкурентен и изобщо не обичам да губя“ – разказа световният №3.
Една от основните причини за успехите на Алкарас е неговият треньор – Хуан Карлос Фереро. Карлитос разкри и защо баща му е бил категоричен, че не иска да бъде негов треньор.
„В периода между 12 и 14-годишна възраст хората започнаха да ме забелязват и да говорят за мен. Един от тях беше Хуан Карлос. Благодарение на него съм тук. Пътуваме заедно по турнири откакто бях на 15. Прекарваме доста време заедно и научих много неща от него както за тениса, така и за живота“.
„На 17 години вече бях наясно с много от нещата, които са жизненоважни за успешна кариера. Страстта към тениса, която баща ми ми предаде още като дете, до днес продължава да е много важна. Когато обаче бях на 8 или 9 години, той категорично отказа да ме тренира. Играехме заедно само през уикендите и то по мое желание. Той смяташе, че за отношенията ни би било вредно да ми бъде баща и треньор едновременно и не искаше да смесваме тениса с личния живот“.
Алкарас заяви, че осъзнава своята важност като публична личност.
„Винаги съм смятал, че най-важното е да бъдеш добър човек и да се отнасяш добре с останалите. Бих искал да вдъхновявам децата така, както го правеха Надал и Федерер. Те бяха моите идоли и винаги създаваха впечатление на скромни и земни хора“.
„Тенисът се промени много през последните 20 години. Сега темпото е много по-високо и спортът ще продължи да се развива. Мисля, че аз също бих могъл да променя някои неща в поведението си както на корта, така и извън него. Много хора говорят за това, че играя с усмивка. Понякога това действа като оръжие срещу опонентите, защото играя най-добрия си тенис именно когато съм щастлив“.
„Винаги съм се стремял да бъда агресивен, да пласирам уинъри и да излизам често на мрежата. Винаги е важно да си уверен в себе си. Когато се почувствам несигурен, си казвам, че трябва да се придържам към своя стил независимо от всичко. Разбира се, има и моменти, в които не ми харесва да съм на корта, защото в един момент напрежението и умората стават твърде големи. Тогава обаче си припомням, че изживявам детската си мечта и не би трябвало да се оплаквам. Искам да бъда част от историята на тениса. Загубите са неизбежни, но смятам, че те са много по-поучителни от победите“.
Световният №3 коментира и превръщащите се в обичайни за него спадове във формата в хода на сезона.
„Много е важно да приемеш, че не винаги ще играеш добре, но винаги трябва да се опитваш. Трябва да се изправяш пред трудностите, а не да бягаш от тях. В такива ситуации се опитвам да подражавам на най-великите не само в тениса, но и в другите спортове“.
„Имало е мачове, в които водя в резултата и се чувствам добре, но след това се отпускам и в крайна сметка губя. Научих много от подобни двубои. Във важните моменти много често разчитам твърде много на инстинктите си, което вероятно е грешка. Може би трябва да действам по-рационално и да се придържам по-стриктно към тактическия план“.
Алкарас ще започне сезона на клей с участие на Мастърс турнира в Монте Карло (6-13 април).
