Със силните си удари от основната линия и бекхендът с една ръка, по подобие на удар с чук, Николас Алмагро дълги години поразяваше съперниците. Миналата седмица 33-годишният испанец обяви края на своята знаменита кариера, която продължи цели 16 години. Бившият №9 в света стори това на „Чалънджъра“ в родния си град Мурсия, а вратата за тениса не е затворена, тъй като Алмагро продължава към следващата глава в живота си.
„Направих най-доброто, на което бях способен, за да продължа кариерата си колкото се може по-дълго. Опитах да задържа оттеглянето си, но просто не бе писано“, сподели испанецът пред atptour.com. „Коляното ми не бе в състояние. Единственото нещо, което ми остана да направя, бе да се оттегля, за да се предпазя от последваща травма на тялото и за да си гарантирам възможно най-здравословен живот оттук нататък“.
Алмагро остава в спомените на феновете с невероятни постижения в Тура. Стигна до най-високото ниво в кариерата си през май 2011 година – деветото място в ранглистата. Спечели 13 титли и почти 400 мача на професионално ниво. Може би искаше да продължи да играе още, но контузии на лявото коляно го спряха. Той обаче е горд от всичко, което е постигнал.
„Всичко беше толкова красиво. Състезавах се в златната ера на тениса, както мнозина биха я нарекли, срещу някои от най-добрите тенисисти в историята. Това важи за всички настилки, а най-много за клея. Винаги ще помня всичко това. Накрая не искам да измервам постиженията си. Мога само да оценя и да помня това, което съм постигнал“, сподели Алмагро, който допреди седмица бе третият активен тенисист с най-много победи на клей след Рафаел Надал и Давид Ферер.
„Без значение от събитието, раздавах се толкова, колкото можех, опитвах да се справя възможно най-добре. Можех ли да спечеля повече? Може би. Или пък по-малко? Това също е възможно“, заяви испанецът.
Алмагро не е човек, който търси светлината на прожекторите. Последният му мач завърши със загуба с 2-6 2-6 от сънародника му Марио Вилейя Мартинес във вторник миналата седмица. Тогава, на „Чалънджъра“ в родния град Мурсия, 33-годишният тенисист си взе „довиждане“ с тениса по начина, по който искаше – не с турне в огромни градове, а пред малка публика в състав семейство и приятели.
„Изпращането в Мурсия за мен бе специално. Бях наясно, че няма да мога да се състезавам на високо ниво като това на съперниците ми, както го правех преди. В края на краищата, всичко, което исках, бе да играя един последен път, придружен от семейството и приятелите ми, заобиколен от хората, които ме подкрепяха и обичаха толкова много години. Резултатът от този мач бе най-маловажното нещо. Основното беше да посветя някои финални удари на хората, които вярваха в мен и които ме подкрепяха. Искам това да остане с мен“, сподели Алмагро.
Най-паметните двубои на бившия №9 дойдоха в турнирите от Големия шлем, където той игра четири пъти на четвъртфинал. Три от тях бяха на Ролан Гарос през 2008, 2010 и 2012 г. Алмагро обаче не може да посочи най-великия момент в кариерата си – за него важно е цялото пътешествие.
„Бях късметлия да спечеля 13 титли и да играя на още 10 финала“, сподели испанецът. „Да избера само един момент, ще означава да изключа останалите от сметката. Да избера една титла, няма да е честно спрямо другите 12. Това ще бъде лудост, така че няма да го направя. Накрая обаче съвкупността от тези моменти струва повече, отколкото ако ги избираш един по един“.
Как иска да бъде запомнен бившият №9?
„Надявам се да ме запомните като боец с огромно сърце, който искаше да се забавлява всеки път, когато стъпваше на корта, но в същото време винаги бе готов за битка“, сподели испанецът. „Хората казват, че имам особен характер – знам, не мога да го оспоря. Но тези, които познават личността ми извън корта, могат да ви кажат, че съм много откровен. Казвам това, което мисля, понякога играя психо игри дори в собственото си съзнание. Знам, че всеки има мнение за това, но значение има само фактът, че оставам верен на себе си“.
Алмагро е играл срещу някои от най-добрите играчи на своето поколение, както и в историята на тениса.
„Давид Ферер ме тормозеше години наред, беше прекалено труден съперник за мен. Но може би най-трудният опонент, срещу когото съм се изправял, е Роджър Федерер. Понякога той изглеждаше като играч, податлив на атаките ми, но в същото време се оказа непобедим. Беше невероятно да споделям корта с него, защото по мое мнение е най-добрият в историята“, заяви Алмагро, който има 5 загуби и нито един успех срещу швейцареца.
Испанецът е научил някои уроци от времето, когато бе състезател, и вече чувства, че това го е обогатило философски за времето след тениса.
„Спортът е като живота – трябва да решаваш проблеми всеки ден и да преоткриваш себе си, за да се подобряваш. Животът не те чака и трябва да си нащрек. Трябва да се качиш на експресния влак, не на бавния, и да решаваш проблемите на бърза предавка“, сподели 33-годишният испанец.
Макар да се отказва от тениса като играч, Алмагро ще продължи да преоткрива възможностите си в спорта, който обича. Сега той е назначен за директор на тенис клуб в родния си град.
„Директор съм на La Manga Club в Мурсия. Мястото е невероятно и помага на ATP да осигурява база за тренировки на играчите, за да практикуват по-близо до домовете си“, сподели испанецът. „За мен това не бе реална опция допреди известно време. Сега обаче е шанс да преоткрия себе си, да науча много неща, затова съм развълнуван. Ще взема максималното от тази възможност и ще опитам да съм колкото се може по-успешен директор тук – успешен колкото в кариерата ми на тенисист“.
Оттук нататък ще преразгледам опциите си и ще видя как да приложа успеха ми на корта извън него. Внимателен човек съм и подлагам всичко на контрол. Ще бъда отворен, като дори е възможно да стана треньор, но всичко трябва да се нареди перфектно, преди да предприема такава стъпка“, заяви Алмагро.
В края на краищата, испанецът напуска тенис корта с високо вдигната глава и с дълбок мир в себе си, знаейки, че е дал всичко, за да сбъдне мечтата си.
„Това, което мога да кажа, е, че определено се чувствам привилегирован да се състезавам с такова голямо ниво талант. Винаги давах всичко за кариерата си, а сега имам спомени за някои от страхотните хора, които срещнах по пътя. Всички те изиграха огромна роля в тази красива мечта. Аз и екипът ми колективно превърнахме мечтата в реалност“, заяви Алмагро.
„Тръгвам си с високо вдигната глава, като знам, че дадох всичко, което имах. Не мога да се обвинявам за нищо, което не съм успял да постигна“.
TennisKafe.com по atptour.com
