В неделя Анди Мъри загуби петия си финал на Откритото първенство на Австралия и общо седми на всички турнири от Големия шлем. Достигането до финал е забележително постижение, но спечелването му е още по-впечатляващо. А Мъри го е правил само два пъти.
Всъщност, можем ли да използваме думата „само“, говорейки за две титли от Шлема? Повечето тенисисти в цялата си кариера не успяват да достигнат дори до мач за титлата, камо ли впоследствие да вдигнат купата над главата си. Когато става дума за шотландеца, обаче, тази дума звучи донякъде подходящо. На фона на целия си потенциал, арсенал от удари и физическа подготовка, тези два триумфа от 2012-а и 2013-а изглеждат някак недостатъчно.
Мечтите стават реалност
На 31 декември 2011 г. бе оповестено, че новият треньор на Анди Мъри ще бъде Иван Лендъл. Вземайки предвид грандиозните успехи на чеха (94 титли сред които 8 от ГШ, 270 седмици на върха на ранглистата и т.н.) очакванията към дуото бяха високи. И определено бяха оправдани. През първата година от съвместната им работа Анди спечели три титли – не особено впечатляваща бройка, но за сметка на това той грабна едни от най-ценните трофеи. Разочарованието от загубения първи финал на Уимбълдън беше голямо, но Мъри успя бързо да го преглътне и да „отмъсти“ на Роджър Федерер на финалите на Олимпийските игри в Лондон, и то по-изключително впечатляващ начин.
Няколко седмици по-късно дойде и мечтаната първа титла от Големия шлем след 5-сетова драма с Новак Джокович в един ветровит финал в Ню Йорк. Сезонът бе допълнен от титла в Бризбейн, финали на турнирите в Дубай, Маями, Уимбълдън и Шанхай и полуфинал в Мелбърн, като последните два мача бяха сред най-добрите за годината. Страхотната форма на шотландеца продължи и през следващата 2013 г., която бе белязана от триумфи в Бризбейн, Маями, Куинс Клъб и черешката на тортата – мечтаната първа титла на Уимбълдън.
За съжаление само няколко месеца по-късно Анди трябваше да прекрати сезона си преждевременно – в края на септември поради контузия в гърба. Същата контузия се бе появила по-рано през годината по време на сезона на клей и го бе принудила да пропусне Ролан Гарос. Това като че ли се оказа една от повратните точки в кариерата на шотландеца, който се подложи на операция в долната част на гърба в края на 2013 г. Няколко месеца по-късно Иван Лендъл се оттегли от треньорския пост и впоследствие бе заменен от Амели Моресмо през юни 2014 г.
Всяка приказка си има край
Въпреки разпространената информация, че двамата приключват работата си заедно по взаимно съгласие, най-вероятната причина за напускането на Лендъл бе по-скоро невъзможността му да пътува постоянно и желанието му да се фокусира върху личните си ангажименти. Във въздуха витаеше чувството, че това беше краят на добрата форма на Мъри от 2012-а и 2013-а и че той отново ще отстъпи зад останалите от Голямата четворка. Анди трябваше да се примири със случилото се и да продължи напред.
Две години по-късно тенисистът от Дънблейн е номер 2 в ранглистата и наскоро достигна петия си финал в Мелбърн. След разочароващата 2014 г., главно дължаща се на операцията на гърба, през 2015 г. Мъри се върна близо до върха с 4 титли на сингъл, първи триумф на Дейвис Къп и финал в Австралия. Постоянството в играта му отново бе налице и той достигна голям брой полуфинали и финали. Но дали можем да определим това като прогрес?
Анди Мъри без Иван Лендъл е като Рафаел Надал без своя форхенд – добър, но не достатъчно
Във всеки случай шотландецът показа израстване и напредък през изминалата година. Да завършиш на второ място в света е страхотно постижение, особено в конкуренцията на Джокович, който направи сезон, определян от много експерти като най-великият в историята. И все пак, всички шест загуби от сърбина на фона на само една победа оставиха горчив вкус в устата на феновете на Мъри. Да, той постигна едно забележително постоянство и спечели много мачове, но сякаш в най-важните моменти се губеше. Беше пасивен, нерешителен, нестабилен, несигурен. Нямаше вярата, че може отново да печели Шлемове.
И точно тук се забеляза разликата с онзи Анди Мъри, който беше под ръководството на Иван Лендъл. Да, Амели Моресмо е много добър треньор и помогна много на Анди. Но дали може отново да го направи истински голям шампион, който не се задоволява с финали, а желае само победата? Едва ли. А шотландецът винаги е имал ударите, физиката, силата, атлетичността и всички нужни компоненти, за да бъде на върха. Слабостите му бяха само вярата и манталитета.
Когато Лендъл дойде, той превърна тези слабости в силни страни и трансфорира Мъри в една добре смазана машина. Промените бяха повече от очевидни – Анди беше по-стабилен при сервиса си (особено втория), атакуваше повече с форхенда, играеше повече удари по правата, беше по-вариативен и мислещ играч. Може би най-голямата промяна беше в манталитета на Мъри. Дългите монолози, нецензурни думи и самокритика по време на мачовете бяха заменени със спокойствие, фокус и съсредоточеност. И говорейки за Иван Лендъл и неговото влияние, след финала на Аustralian Open беше оповестена една показателна статистика относно средната скорост на форхенда на Анди:
- Преди Иван Лендъл: 117 км/ч.
- С Иван Лендъл: 123 км/ч.
- След Иван Лендъл: 116 км/ч.
Сега накъде?
Въпреки критиките не можем да отречем, че шотландецът се завърна от тежка контузия на гърба, която определено повлия на издръжливостта и физическата му подготовка. На фона на този факт неговите резултати от края на 2014 г. насам са изключително положителни и индикират сериозен напредък.
Но годините се трупат и ако Мъри иска отново да е на върха и да печели Шлемове, е време да направи последната и най-трудна крачка и да излезе от сянката на своите големи съперници. Вече го е правил веднъж, което означава, че може да го направи отново. Въпросът е дали има желанието и готовността да положи нужните усилия.
Кой знае, може би бащинството ще му повлияе положително и ще му вдъхне нови сили, както се случи при Новак Джокович.
Иван Турлаков
