През тази седмица една от хубавите истории в тениса е тази на Якопо Беретини. По-малкият брат на Матео никога не бе печелил дори сет в едва четирите си участия в квалификации на ниво АТР, но в Акапулко преобърна тази тенденция. Световният №842 получи уайлд кард от организаторите на турнира от категория АТР 500 благодарение на прочутия си батко и се възползва по най-добрия начин – победи двама доста по-високоранкирани съперници, за да стигне до първото си участие в основна схема, а там най-добрата седмица в кариерата му продължи. Якопо се пребори за спечелване на втория сет срещу Оскар Оте, а след пробивът на 0 в решителната част германецът се оттегли заради контузия.
Всичко това ще изпрати по-малкия Беретини обратно в топ 500. Той вече е бил там, тъй като рекордното му класиране е №282 от 2021-а. Да достигне до успехите на брат си обаче изглежда в сферите на фантастиката и взетият само един гейм срещу Алекс де Минор като че ли доказва това. Якопо е на 24 и въпреки че имаше доста контузии в последните години, които забавиха развитието му, е ясно, че не притежава потенциала на Матео.
И тук идва големият въпрос, който трудно може да има еднозначен отговор – предимство ли е да имаш брат или сестра, който е успешен тенисист, ако тепърва опитваш да се докажеш в същия спорт? На пръв поглед плюсовете са очевидни и не са маловажни. Да вземем за пример Якопо Беретини. Никой нямаше да му даде уайлд кард за турнира в Акапулко, ако не бе брат на Матео.
Освен това Якопо използва услугите на треньора и физиотерапевта на брат си, когато пътува с него – нещо, което със своите приходи в тениса нямаше как да си позволи. Стилната екипировка също е осигурена заради рекламния договор на Матео.
Всичко това е прекрасно, но на корта си сам (поне на сингъл) и там известната фамилия не играе чак толкова позитивна роля. Дори напротив – погледите са насочени към теб, напрежението е по-голямо и може да доведе до провал. Всъщност, гледайки към историята на тениса трябва да кажем, че по-чести са случаите, в които малките братя не успяват да достигнат до успехите на големите.
Може би най-пресният такъв пример е този със семейство Циципас. Докато Стефанос вече може да се похвали с два финала в Големия шлем, 9 АТР титли и достигане до №3 в света, то 2 години по-малкият му брат Петрос продължава да търси своето място под слънцето в тениса. Но го търси с помощта на Стефанос. До момента в кариерата си Петрос е получил над 100 покани от организатори за участие в професионални турнири на различно ниво. Само в АТР е играл с уайлд кард 17 пъти на двойки и 2 пъти на сингъл.
По всичко изглежда, че след неуспехите на сингъл той вече е изцяло концентриран върху това да направи добра кариера при тандемите, където в момента е №131.
Затова колко е трудно да се докажеш с вече прочута фамилия много могат да кажат и по-малките братя на Новак Джокович – Марко и Джордже, които опитаха да пробият в тениса, но без особен успех. Марко достигна до №571 на сингъл. Игра 9 пъти на ниво АТР чрез уайлд кард и записва една победа в квалификации. Джордже пък никога не влезе в топ 1000. За него най-големият успех бе достигането до четвъртфинал на двойки на двойки в Пекин в тандем с Новак.
И двамата сложиха рано край на кариерите си, виждайки, че няма как дори да се доближат до успехите на вече 22-кратния шампион от Големия шлем. „Винаги съм се опитвал да бъда част. Многото ми успехи в юношеския и професионалния тур добави допълнително напрежение върху тях и очаквания. Беше много трудно за тях да се справят с такива очаквания“. Думите са на Новак Джокович и отговарят перфектно на въпроса какви са негативите от наличието на прочут брат в същия спорт.
И все пак – има ги и другите примери. Макар и по-рядко, се случва по-малкият да задмине постиженията на баткото. В това отношение веднага можем да споменем две двойки братя – Мъри и Звереви.
При гордостта на Шотландия е много трудно да наречем кариерата на по-големия с една година Джейми като по-неуспешна предвид факта, че той e бивш №1 на двойки и седемкратен шампион от Големия шлем. И все пак по-малкият Анди е тенисистът, когото целият свят познава като член на „Голямата четворка“ и като единствения тенисист, съумял да достигне до №1 в конкуренцията на Федерер, Надал и Джокович.
При Звереви говорим за двама тенисисти, достигали до топ 30 на сингъл. И докато Миша бе там за кратко, то 10 години по-малкият Александър се превърна в един от топ тенисистите на нашето съвремие с надежда най-доброто тепърва да предстои.
Има и други интересни съвременни примери. Поне до момента 24-годишният Майкъл Имер има по-успешна кариера от 26-годишния Елиас. Тепърва ще правим по-сериозни изводи и за най-младите братя на тура – Франсиско и Хуан Мануел Серундоло.
В женския тенис със сигурност можем да открием още много примери за сестри, включително и за такива, при които по-малката има по-успешната кариера. За да не правим статията прекалено дълга обаче ще завършим с най-успешната двойка брат и сестра. Това безспорно са Марат Сафин и Динара Сафина – единствените в историята брат и сестра, достигали до №1 в световната ранглиста.
Е, споделете и вашето мнение – предимство или недостатък е да имаш прочут брат или сестра в тениса, ако искаш да пробиеш? И кои са другите интересни примери, които не споменахме?
