Да дадеш нов живот на парче история: завръщането на корта, на който тренираха Аш и Гибсън

 от  

Ако клей кортът на 1406 Orange Street можеше да говори, то Лени Симпсън щеше да знае точно какво ще каже. Преди две седмици 71-годишният бивш тенисист сряза лентата на повторното откриване на корта в Уилмингтън, след като още като дете бе научил от първо лице колко важен е той за историята на американския тенис:

„Можех само да чуя какво се случва в двора, не можех да видя. Когато най-после успях да надникна под оградата, все едно пред мен се появи напълно друг свят. Имаше басейн и тенис корт. Всички бяха облечени в бяло, имаха дървени ракета и играеха. Беше магическо.“

Друго обаче привлича вниманието на 5-годишния Симпсън – хората там пиели Coca-Cola и той била решена също да се добере до напитката. В тези дни било привилегия да бъдеш поканен в дома на доктор Ийтън, главния хирург на афроамериканската болница в Уимингтън. Въпреки това Лени намерил начин да проникне в имението и бил посрещнат с усмивка от домакина. Не неговата реакция обаче му направила най-голямо впечатление, а тази на високата млада дама от другата страна на мрежата:

„Тя каза: „Добре дошъл на корта, шампионе“.“

Не само думите имали значение, а и човекът, който ги е изрекъл: Алтея Гибсън. 25-годишната състезателка, която разби расовите бариери в тениса през 1950 г., превръщайки се в първата тъмнокожа, участвала на националното първенство на САЩ. По-късно тя се превръща и в първата афроамериканка, печелила Ролан Гарос, Уимбълдън и Форест Хилс.

Гибсън прекарва детството си в Харлем, като няма да е грешка, ако кажем, че израства като играч и жена, живеейки и тренирайки в къщата на доктор Ийтън в Уилмингтън. Двамата се срещат през 1946 г. на турнира на американската тенис асоциация в Уилбърфорс, Охайо. ATA била федерацията само за афроамериканци, но Ийтън и приятеля му доктор Робърт Джонсън посетили събитието, за да търсят млад тъмнокож състезател, чрез който да интегрират спорта.

Picture taken on July 5, 1958 at Wimbledon showing American tennis player Althea Gibson after winning the Wimbledon lawn tennis championships. (Photo by - / INTERNATIONAL NEWS PHOTOS / AFP) / France ONLY (Photo credit should read -/AFP/Getty Images)

Гледайки тийнейджърката Гибсън на финала, те решават, че са намерили своя пионер. Тя имала дълги ръце и крака, била изключително непостоянна и не знаела много за тенис тактики, но била един от най-талантливите атлети, които някога са виждали.

Ийтън знаел, че тя няма да се подобри, ако не разполагала с добър треньор и ментор, затова създал план: той щял да я приютява през учебната година, докато през лятото това щял да прави Джонсън.

Един от биографите на Гибсън разказва, че преходът между Ню Йорк и Северна Каролин не бил лек за младата състезателка. В Харлем тя почти не посещавала училище и дори не успяла да постигне достатъчно добри резултати, за да влезе в такова в Уилмингтън. У дома тя имала свободата да обикаля града, да пътува нощем с метрото и да ходи в игрални зали, докато на новото място ѝ се налагало да носи официални дрехи и грим, като трябвало да свиква със съвсем различно общество, в което белокожите елиминирали всякакъв контакт между расите. Трябвало да подобри и маниерите си на масата, тъй като в началото били толкова лоши, че семейство Ийтън я карало да се храни в кухнята.

Въпреки това обаче тя се развила сериозно в Уилмингтън. Свирила на саксофон в групата на Willston High и била най-добрият реализатор в женския баскетболен отбор, който така и не записал загуба по време на престоя ѝ там. Когато става дума за тенис, тя не само не разочаровала очакванията на Ийтън и Джонстън, но дори ги надскочила. Тя не само щяла да играе срещу бели, но и щяла да ги доминира.

Симпсън, който прекарал много дни в тренировки с Алтея и доктор Ийтън, споделя:

„Доктор Ийтън държеше много на дисциплината и структурата. Той спаси живота ѝ.“

Двамата доктори обаче тепърва започвали. Тъй като достъпът до тенис съоръженията на юг им бил забранен, те използвали кортовете в задните си дворове, за да започнат програма за развитие на състезатели от ATA, като междувременно създали идеята за тенис академия. Артър Аш се учил от тях, както и по-младия му приятел Лени Симпсън. 5-годишното дете, което открило тениса, търсейки Coca-Cola, по-късно напуснало Уилмингтън, за да се превърне в отличен състезател на стипендия в университета East Tennessee State и професионален тенисист. През 1964 15-годишният Лени се превръща в най-младия играч, взел участие на американския национален турнир във Форест Хилс.

Много след края на кариерата си, пътувайки към родния си град през 2012 г., той започнал да мисли отново за стария корт на доктор Ийтън и за това как може да почете стореното от него там.

Симпсън и съпругата му се завърнали в Уилмингтън и с помощта на USTA и дарение на стойност 50000 долара от най-популярния им съгражданин Майкъл Джордан закупили имението на Ийтън. След като години бил неглижиран, кортът бил покрит с трева, но не отнело дълго време, преди отново да си върне стария блясък.

Simpson

Чрез своята One Love организация и тенис програми за младежи Симпсън иска да направи спорта достъпен за децата от квартала по същия начин, по който доктор Ийтън го е сторил за него.

„През 40-те, 50-те и 60-те хората знаеха колко е значимо това място,“ коментира Лени в къщата. „След това то изчезна. Доктор Ийтън беше силен, изтънчен, интелигентен мъж. Когато говореше, всички слушаха.“

Гласът на Ийтън е помогнал на Гибсън и Аш да станат играчите, които се превръщат впоследствие. Със отварянето на корта му на 1406 Orange Street Симпсън се надява да запази жив за следващите поколения този глас и уроците, които е предавал.

TennisKafe.com по Стийв Тайгнър, Tennis.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.