Карлос Алкарас бе опрян до стената срещу съперник, когото мнозина определяха за тотален аутсайдер. Ян-Ленард Щруф обаче направи така, че финалът на Мастърса в Мадрид, противно на очакванията, да се играе по неговите правила.
„Магическата кутия“, в която всички очакваха испанецът да бъде неудържим виртуоз на корта, се превърна в тенджера под налягане, което го притисна все повече и повече и превърна двубоя в мъчителен за него.
Защо се получи така?
АТР излезе с любопитни статистически данни, които показват, че Щруф е излязъл 52 пъти на мрежата в рамките на три сета, като е спечелил 63% от точките тогава. Това означава, че от тази позиция той е бил много по-успешен, отколкото от дъното на корта, където има успеваемост от 43%.
Непрекъснатото излизане на германеца напред създаде много дискомфорт за Алкарас, който трябваше бързо да реши как да бъде по-ефективен в подаванията си, защото нищо от това, което правеше до този момент в Мадрид и носеше успех, сега не помагаше.
Посоката на сервис
Карлос пласираше началните си удари така, че в 70% от случаите Щруф да играе бекхенд ретур. В първия сет „щастливият губещ“ направи един форхенд ретур уинър, а от още шест форхенд ретура направи така, че опонентът му да допусне четири предизвикани грешки в съответните точки.
С напредването на двубоя бекхендът на Щруф вече беше голяма слабост. Той не успя да вкара 7 от последните 8 бекхенд ретура в двубоя.
Позиция при посрещане
През по-голямата част от времето Карлос Алкарас посрещаше на около 6 метра зад основната линия. За целия мач има само четири ретура, при които е заел позиция на 4 метра зад основната линия, като няма и нито един случай, в който посреща в корта.
Щруф имаше много по-различна тактика. При почти всички втори сервиси на съперника си той навлизаше в корта, а само при един случай посрещна първи сервис на Алкарас от повече от метър зад основната линия.
Германецът посреща и над 10 първи сервиса на Алкарас, заемайки позиция в корта.
Минаващите удари на Алкарас
Както при началните удари, така и в моментите, когато Щруф е напред, испанецът целеше бекхенда му, за да го кара да играе бекхенд волета.
В двубоя Щруф направи 15 волета от форхенд и 28 от бекхенд, като от форхенд страната допусна само две грешки. От бекхенд страната направи 8 уинъра, но и 10 грешки.
Да се адаптира бързо и да приеме, че този път ще трябва да се съобразява със съперника, беше това, което донесе успеха на Карлос Алкарас. Той трябваше да се пребори и със себе си и разбиранията си, да промени плана си на игра в движение и да води битка, в която няма пълен контрол.
