Хуан Мартин Дел Потро разкри, че се надява да успее да си каже подобаващо „Сбогом“ с тениса на US Open, но силно се съмнява, че тялото му ще го позволи. Миналата година аржентинецът изигра последния си професионален мач на ATP 250 турнира в Буенос Айрес, но впоследствие намекна, че ще опита да се завърне в Тура. В няколко интервюта през последната година „Кулата от Тандил“ сподели, че все още му е много трудно да свикне с живота след тениса.
„Не ми беше никак приятно да гледам Ролан Гарос по телевизията, но нямам друг избор, освен да се примиря с реалността и да приема, че трябва да си потърся друг път в живота. Много ми се иска да изляза на корта още веднъж и да се оттегля с достойнство. Полагам всички усилия в преследването на тази цел, но сигналите, които ми изпраща тялото ми, ме карат да си мисля, че няма да е възможно“ – сподели шампионът от US Open 2009 пред аржентинския сайт Pagina 12.
Дел Потро разкри, че още се чувства като играч и отказва да се примири със случващото се, но в същото време изрази дълбоко съжаление, че контузиите са белязали толкова много иначе впечатляващата му кариера.
„Бях №3 в света, но след това паднах и нараних много лошо коляното си. Оттогава търся начини да се възстановя и разговарям с най-различни лекари, търсейки нови варианти да реша проблема. Това ме кара да чувствам огромен гняв и постоянно се питам защо ми се случиха всички тези неща. Оказа се, че тялото ми винаги е било моят най-голям враг, тъй като когато бях здрав, се съревновавах с най-добрите“.
Аржентинецът е много горд от факта, че на 20-годишна възраст се е надигравал с Федерер, Надал и Джокович и напрежението не е оказвало върху него такова влияние, както върху Карлос Алкарас на Ролан Гарос. Дел Потро сподели и каква е била неговата рецепта за успех срещу „Тримата големи“.
„Най-трудното за мен винаги е било постоянството. Не успявах да съм във върховата си форма в продължение на цяла година. Мачовете с Федерер, Надал и Джокович винаги бяха най-голямото предизвикателство за мен, тъй като винаги е страхотно да играеш срещу най-добрите, но и защото знаех, че имам с какво да ги изненадам. Моят стил не бе особено удобен за тях, като скоростта в играта ми също ги затрудняваше“.
„В мачовете срещу тях често има оспорвани ситуации, в които започваш да вярваш, че можеш да ги победиш, но след това изведнъж се проваляш. Това се случи много пъти и с мен до момента, в който спрях да им позволявам да ме респектират. Знаех, че мога да ги победя, но няма да имам много шансове, така че трябва да покажа най-доброто от себе си. Във всеки мач има по няколко много важни точки. Ако ги загубиш срещу „Тримата големи“, си свършен, но ако се справиш, тогава имаш шанс“ – коментира носителят на Купа „Дейвис“ за 2016 г.
