Когато Денис Истомин претърпява тежка катастрофа през 2001 г. и получава редица травми по тялото си, лекарите се опасяват, че той вече никога няма да е в състояние да играе тенис. Две години по-късно обаче подновява тренировки, а през 2004-а се присъединява към веригата на професионалистите.
През цялото време до болничното му легло е неговата майка Клаудия. Три месеца се бори с него и му помага не толкова да превъзмогне физическото страдание, колкото да възвърне куража си и да си повярва, че може да продължи напред.
Свързва ги не само тривиалната обич между майка и син, но и нещо много повече. В акта за раждане на Денис – Клаудия е записана като негова майка, а в сайта на ATP името й е в графата „треньор“.
Роден в руския град Оренбург, Денис се състезава под флага на Узбекистан. Започва да играе още на 5, а баща му, Олег, който е заможен бизнесмен, му осигурява възможно най-добрите условия за спортно развитие.
И въпреки че в очите на феновете на тениса Денис не изглежда като някаква сериозна величина, определено има с какво да се похвали.
През 2005 г. той печели първата си титла от Чалънджър и дебютира за Купа „Дейвис“. Година по-късно се пуска в първия си турнир от Шлема, а съдбата се оказва сурова, хвърляйки го още в първия кръг на Федерер. Зареждат се няколко тихи години, за да се стигне до 2009-а, когато Истомин печели 16 мача на ATP и завършва в подножието на Топ 100.
На следващия сезон скача с над 60 позиции и става първият играч от страната си, който приключва годината сред първите 50. Играе няколко полуфинала и печели рекордните за него 600 хил. долара.
От сезон на сезон се представя все по-добре, а през 2014-а завършва в Топ 50 за трети пореден път и за четвърти в рамките на пет години. През 2015-а Истомин печели и единствената си титла – в Нотингам.
През миналия сезон Денис се смъкна извън Топ 100 за първи път от януари 2010-а, а най-лошият му спомен е отказването във втория кръг в Женева заради контузия, след като води с 6-3 3-2 на Давид Ферер.
Но както често в живота на Денис – след бурята винаги изгрява слънце.
„Добра работа, момче“, може да не ви звучи като някаква невероятна похвала за изключително постижение, но от устата на госпожа Истомина тези думи значат много.
Истомин ги чу след победата над Новак Джокович във втория кръг на Australian Open. Името му обикаляше света в продължение на няколко дни, а края на приказката му написа Григор Димитров на осминафиналите.
Българинът започна трудно – 2-6 в първия сет, но последва успех след тайбрек във втория и той повече не погледна назад.
Няма и месец откакто се игра този мач и е безпредметно да го преразказваме – помним го прекрасно.
Днес предстои нов сблъсък между двамата и залогът отново е четвъртфинално място. Съперниците се познават по-добре и психологическото предимство е на страната на нашия.
Но въпреки очилата и проблемите със зрението на едното око, погледът на Истомин е достатъчно проницателен. Няколко момента невнимание често са били фатални за опонентите му, а много какво да каже по темата има Новак Джокович.
Никой обаче не е в състояние да блъфира Григор, ако нашият показва играта си от началото на сезон – дори срещу него да е коварен съперник с поглед, скрит зад очила и впечатляваща съдба. Най-малкото, защото вече взе много по-голяма ръка срещу него в предишното раздаване.
TennisKafe.com
