Снощи легендата на световния футбол Диего Марадона си отиде от този свят на 60-годишна възраст. Приживе аржентинецът не криеше страстта си към тениса, а неговият знаменит сънародник Хуан Мартин Дел Потро бе само една от многото звезди на тура, които отдадоха почит на култовия „Божията ръка“.
„Чувствам, че се завърна там, където ти е мястото – в Рая. За мен ти никога няма да умреш. Почивай в мир“ написа Дел Потро в Twitter.
Siento que volvés al lugar que te pertenece, EL CIELO. Para mí nunca vas a morir. Descansá en Paz.#GraciasDiego https://t.co/CenIdC4Tbe
— Juan M. del Potro (@delpotrojuan) November 25, 2020
Приятелството между Марадона и Дел Потро бе добре известно, като на него беше посветена цяла глава в книгата на Себастиан Торок „Хуан Мартин Дел Потро: Добрият гигант“. В главата, озаглавена „Послание от Десетката“, Марадона разказва как сънародникът му е спечелил не само неговото сърце, но и това на цяла Аржентина, извеждайки страната до нейната първа и засега единствена купа „Дейвис“ през 2016 г. Тогава „гаучосите“ отстраниха Великобритания на полуфинала, след което вдигнаха трофея след драматичен сблъсък с Хърватия в Загреб.
Марадона, който лично проследи мачовете от трибуните в хърватската столица, разказва „Може да се каже, че Мартин, защото аз го наричам Мартин, плени сърцето ми в деня, в който спечелихме купата „Дейвис“. Но не, човече, не… В този ден той плени сърцата на всички аржентинци. Моето го плени, когато починаха родителите ми, доня Тота и дон Диего, а той беше неотлъчно до мен“.
„Как можех да не отида за него в Хърватия? Бих отишъл и накрая на света, за да го подкрепя. Него и целият отбор на Аржентина. Това беше шансът ни да спечелим купата за пръв път, като гости, в ролята си на аутсайдери. Винаги съм се наслаждавал най-много, когато всички са били срещу нас. Точно затова исках да бъда там“ споделя Марадона.
„Тогава много хора казваха, че просто искам да съм в центъра на вниманието, но всичко, което исках, бе да подкрепя Аржентина. Исках само да съм на трибуните. Дори не отидох в хотела, преди да ми се обадят за да потвърдя, че ще пристигна. Когато ме видя да идвам, този кльощав тип, по-висок от Айфеловата кула, се засмя. Истински феномен“ казва още световният шампион за 1986 г.
„В този финал Делпо даде урок на всички спортисти и всички аржентинци: ако се борим докрай, можем да го направим. Той знаеше, че е трудно, но не и невъзможно. Това, което той направи, беше откачено. В такъв мач, в такъв момент имаш чувството, че можеш да докоснеш небето. Изживях същото в Мексико, а Мартин го изживя в Хърватия. Този кльощав тип, в този ден, несъмнено спечели сърцата на аржентинците. Залата беше като врящ котел, но такива са мачовете в този турнир: с голям заряд, много битка, адреналин и викове. Дел Потро обаче ги заглуши всичките. Той пое огромната отговорност и развя високо знамето на Аржентина. Това, което той изстрелваше, не бяха топки, а чукове! Той искаше да унищожи топката при всеки удар. Имах чувството, че и аз удрям заедно с него“ разказва легендата на Бока Хуниорс – любимият футболен отбор на Дел Потро.
„Когато ме покани да празнувам с тях в съблекалнята и ми каза да взема каквото поискам за спомен, веднага взех ракетата, защото тя бе оръжието, с което победихме. Освен това поисках да целуна ръката му, защото тази ръка ни изведе до купата. Този кльощав тип, Мартин Делпо, наричайте го както искате, стана великият спортист, от който имахме нужда от толкова много време. Той беше като Марадона срещу англичаните. Той ме направи много, много щастлив и ще му бъда благодарен за това до края на живота си“ завършва своята история Ел Диес.
TennisKafe.com
