Съперничествата в тениса се печелят – повече, отколкото във всеки друг спорт. Няма гаранти за конструирането на календара, никой не осигурява определени срещи през сезона.
Единственият начин двама състезатели да се изправят постоянно един срещу друг е да печелят. Особено, когато става дума за играчите от елита, които са поставени на челните позиции в схемите – съперничествата са награда за достигането до последните кръгове на надпреварите. Двамата най-високо поставени например могат да се срещнат единствено на финала.
ATP направи селекция от десет съперничества, които са си изградили статута на култови през последните 50 години – от „огнения“ Макенроу и „ледения“ Борг до модерната ера и надбягването към величието на Федерер, Надал и Джокович.
Стиловете през годините се променят, но съперничествата остават.
Конърс срещу Макенроу
Баланс: 14-20
Едно от най-напрегнатите съперничества историята на Тура продължи в рамките на три десетилетия, като Макенроу спечели повече от 34-те двубоя срещу Конърс.
Американците се срещнаха четири пъти на полуфиналите на домашния си турнир от Големия шлем US Open, като Джон спечели три от тях, включително последните два в пет сета. Разделиха си и четири сблъсъка на Уимбълдън, сред които финалите през 1982 и 1984.
През всичките им мачове на голямата сцена, които включват 14 финала, сблъсъка на характерите и волята на тези големи шампиони изскача на преден план.
„Подобно нещо никога не отминава, особено между Мак и мен,“ казва Конърс през 1999 пред The Independent. „Щом продължихме съперничеството си толкова години и продължаваме да говорим за него до днес, изглежда сме оставили някаква следа след себе си.“
Борг срещу Макенроу
Баланс: 7-7
Сблъсък на стиловете – по всеки възможен начин. Съперничеството между тях се помни най-вече с финалите от Големия шлем през 1980 година. Играха по пет сета на Уимбълдън и US Open, като Борг триумфира в Лондон, а Макенроу в Ню Йорк.
За шведа това означаваше пета поредна титла от Уимбълдън, след като се възстанови от загубения легендарен четвърти сет – в него съперникът му спаси седем мачбола и спечели 20-минутен тайбрек, завършил 18-16.
„Финалът от Уимбълдън ’80 с Борг – това е мачът, от който най-много се гордея,“ казва Джон, който прекрати серията на Бьорн в All England Club година по-късно. „За него се говори като един от най-великите двубои, които хората някога са виждали, така че ме изгради по различни начини – дори да загубих.“
Бунтарското поведение на Макенроу пасва с безстрашния му стил сервис-мрежа, докато Борг бе непоклатим със своята стабилна игра от основната линия. Макар да се срещнаха само 14 пъти в Тура, контрастът между двамата изгради велико съперничество.
Борг срещу Конърс
Баланс: 15-8
13 от 23-те им срещи идват във финали и това съперничество няма как да не бъде свързвано с най-голямата сцена. Борг спечели осем от тях и изгради аванс от 8-5 успеха в турнирите от Големия шлем, но Конърс спечели финала от US Open ’78, който прекъсна серията от 35 поредни победи на шведа.
Както при Борг-Макенроу, и тук наблюдаваме ярка разлика в темперамента на двамата тенисисти.
„Бьорн беше от друга порода,“ спомня си Конърс. „Казвах му най-добрите си шеги, но никога не се усмихна. Това добавяше към вълнението преди мачовете му с мен и Мак. Ние полудявахме и губехме разсъдъка си, докато той бе спокоен като на неделна разходка.“
„Моите съперници не знаеха какво мисля или чувствам,“ коментира този аспект от съперничеството им Борг. „Дали съм весел, или тъжен, дали съм разочарован, или щастлив. Не знаеха това, защото го пазех за себе си. Това не означава, че не горях отвътре, но никога нямаше да допусна някой да види това.“
Лендъл срещу Макенроу
Баланс: 21-15
Друго дългогодишно съперничество, което може да се раздели на три части – ранната и късната доминирани от Лендъл и тази в средата от Макенроу.
Роденият в Чехия тенисист намекваше за идването на новата ера с играта си, в която залагаше на топспина повече от всички останали. Използваше мощните си удари от основната на корта, за да неутрализира тактиката сервис-мрежа на Джон.
От 1983 до ’85 те се срещат в 14 финала, включително на Ролан Гарос ’84, в който Лендъл обръща от два сета пасив, за да спечели първата от осемте си титли от Големия шлем.
Три години по-късно Макенроу ражда една от най-великите си фрази пред Esquire: „Имам повече талант в малкия си пръст, отколкото Лендъл в цялото си тяло.“
Бекер срещу Лендъл
Баланс: 10-11
Въпреки разликата от седем години във възрастта, пиковите периоди в кариерите на Лендъл и Бекер съвпадат поради факта, че германецът се наслаждава на най-добрите си резултати като младеж.
На 18-годишна възраст Бекер защитава трофея си от Уимбълдън с победа над Лендъл през 1986. Борис печели всеки от първите им пет двубоя от Големия шлем, включително три финала, преди Лендъл да вземе реванш на US Open ’92, печелейки предпоследната им среща.
13 от 21-те им сблъсъка идват във финали, като Бекер триумфира още в тези от US Open ’89 и Australian Open ’91 в четири сета. Отвъд „мейджърите“ Лендъл печели шест финала срещу германеца.
Може би най-паметният им мач идва през 1988 на финалите в „Мадисън Скуер Гардън“ в Ню Йорк, където Бекер се възползва от помощта на мрежата в мачбола, за да триумфира с 5-7 7-6(5) 3-6 6-2 7-6(5).
Бекер срещу Едберг
Баланс 25-10
Едно от съперничествата, които вдъхновяват младия Роджър Федерер. Върховните му моменти идват с три поредни финала на Уимбълдън между 1988 и 1990 година. Едберг печели първия и третия и се оттегля с баланс 3-1 в битките им от Големия шлем.
Двама от най-добрите представители на школата на играта „сервис-мрежа“ се различават по начина, по който се възползват от тактиката. Докато Бекер е известен със своя страховит начален удар, Едберг залага повече на разнообразието. Тежкият форхенд на германеца бе запазената му марка от основната линия, докато съперникът му бе знаменит с изящния си бекхенд с една ръка.
16 от сблъсъците им идват на финали.
„Беше важно,“ спомня си Федерер за съперничеството между двете легенди.“Помня как стоях на килима в хола, защото бях прекалено нервен, за да гледам от дивана.“
Надпреварата между тях премина и в треньорската професия между 2014 и 2015, когато Бекер влиза в щаба на Джокович, а Едберг – в този на Федерер.
Агаси срещу Сампрас
Баланс 14-20
Съперничество, водено от огромно уважение между двамата състезатели. Американците се бореха за челното място в ранглистата през по-голямата част от 90-те години.
Срещат се в пет финала от Големия шлем, от които Сампрас печели четири – включително последния мач в кариерата си на финала на US Open през 2002.
„Усещах, че ако играех най-добрия си тенис, мога да победя всеки,“ спомня си Агаси. „Но ако играех най-добрия си тенис срещу Пийт, пак не означаваше, че ще спечеля. Отне ми много титли и ми е пораждал много безсънни нощи. Сега съм благодарен, че е бил част от кариерата ми.“
Най-великият изпълнител на сервис в тази ера срещу най-добрият изпълнител на ретур. Константното залагане на сервис-мрежата от Сампрас представляваше предизвикателство за играта от основната линия на Агаси.
Един от най-запомнящите се техни двубои бе този на четвъртфиналите на US Open ’01, в който двамата излязоха на корта в бяло (Пийт) и черно (Андре). Четири тайбрека и нито един пробив създадоха паметно шоу за сънародниците им в Ню Йорк.
„И двамата сме американци, залагаме на различни стилове,“ казва Сампрас. „Бяхме напълно контрастни и имаше потенциал за създаване на съперничество. Когато играех срещу него, бе различно – уважавахме се много. Надпреварваме се от 8-годишна възраст, трябва да повдигна нивото, когато съм срещу него.“
Федерер срещу Надал
Баланс 16-24
Спортното наследство на Федерер винаги ще бъде свързвано с това на Надал и обратното – факт, който се дължи на дългогодишното качествено съперничество, което изградиха.
Превърнаха се в глобални икони не само на корта, но и отвъд него, и споделиха 25 финала, включително цели девет на турнирите от Големия шлем и 12 на Мастърси.
„Споделихме най-важните моменти в кариерите си, изправяйки се един срещу друг,“ коментира Рафа преди полуфинала им от Ролан Гарос ’19, който спечели по пътя към трофея. „Всеки мач срещу него е значим. Нивото на тенис, от което се нуждаеш, винаги е най-високото, на което си способен.“
Единственият финал от Шлема, който бяга от колекцията им е този от US Open, а помежду си печелят 11 поредни „мейджър“ титли между 2005 и 2007.
Финалът им от Уимбълдън ’08 ще остане като един от най-драматичните и велики мачове за всички времена. Надал прекъсна 4-годишната доминация на Федерер в All England Club и взе реванш за пораженията на предходните си два финала там с победа с 6-4 6-4 6-7(5) 6-7(8) 9-7.
Две годни по-рано се бориха над 5 часа на финала на Internazionalli BNL d’Itallia, където Матадора спаси два мачбола и запази отличието в Рим след тайбрек в петия сет.
В рамките на 20 години разликата в лекотата в играта на Федерер и непримиримостта на Рафа изгради някои от най-легендарните двубои в историята на Тура.
„Мисля, че имаме много различни характери и стилове,“ посочва Федерер на BNP Paribas Open през 2019. „Подхождаме по различен начин, но и двамата намираме начин да гоним успехи.“
Джокович срещу Федерер
Баланс 27-23
За това съперничество има една много показателна статистика – никой не е побеждавал Федерер на четирите „мейджъра“ освен Джокович и никой не е побежавал Маестрото на всеки от турнирите от Големия шлем освен сърбина.
„През годините сме играли много вълнуващи двубои,“ спомня си Новак. „Всеки път, когато стъпя на корта срещу него, е вълнуващо, защото сблъсъкът надскача спорта.“
Помежду си имат 11 полуфинала от Големия шлем, включително три поредни на US Open между 2009 и 2011. Федерер спечели първия, а Джокович спаси мачболи в останалите, за да стигне до успеха.
Ноле отрази два мачбола и на финала им на Уимбълдън ’19, за да триумфира от пробив пасив в петия сет за 7-6(5) 1-6 7-6(4) 4-6 13-12(3).
Федерер имаше и своите успехи в съперничеството, включително във финала на US Open ’07 и на полуфинала следващата година, които му помогнаха да пази короната в Ню Йорк в продължение на пет години. Може да се похвали и с баланс 3-1 на финалите в Синсинати.
„Всъщност вярвам, че съперничествата са изключително важни за спорта – правят го по-популярен,“ твърди швейцарецът. „Мисля, че винаги се нуждаеш от някого, с когото да поддържаш добро съперничество. Радвам се, че ги имам – извличаме максимума един от друг.“
Джокович срещу Надал
Баланс 30-29
59-те мача, които Джокович и Надал си делят, са най-големият брой между тенисисти в Open ерата. Това са единствените двама състезатели, които са се срещали във финали на всеки от турнирите от Големия шлем и са се сблъсквали в 14 Мастърс финала.
Рафа води на Ноле с 22 на 21 „мейджър“ титли, докато сърбинът има аванс на ниво Мастърс (38-36), като може да се похвали и с два Златни Мастърса.
Ранна класика помежду им бе тази от финала в Мадрид през 2009, в която Матадора спаси три мачбола в трисетова битка, продължила повече от четири часа. На финала на Australian Open се състезаваха пет часа и 53 минути, преди сърбинът да триумфира – най-дългият мач за трофей от Големия шлем в историята, който бе истински тест за издръжливостта на тенисистите.
Суперзвездите на спорта са се срещали 10 пъти на Ролан Гарос (8-2 за Рафа) и девет пъти в Рим (6-3 за Рафа).
Всеки от тях е имал своите победни серии в съперничеството – Джокович спечели седем поредни мача между 2011 и 2012, докато Надал имаше осем победи в девет двубои между 2008 и 2009. Въпреки това то остава равностойно през последните 17 години. И двамата вече са в средата на 30-те си години и последните им две срещи остават сред най-паметните – през 2021 и 2022 изиграха два изключително качествени сблъсъка на Ролан Гарос, като във всеки от случаите победителят грабна и титлата.
„Разбира се, че има много обща история,“ коментира испанецът след последната им битка. „Много важни моменти, които са дошли след наши мачове. Това е истината. Двубоите срещу Новак винаги са специални.“
