Доминик Кьопфер напусна миналогодишния US Open с високо вдигната глава. Той се наслади на мечтан пробив, започнал от квалификациите и стигнал до четвърти кръг, където бе победен от Даниил Медведев.
Още тогава руснакът оцени високо играта на съперника си, а връщайки се към детството на Доминик, става ясно, че да играе на толкова високо ниво си е геройство, имайки предвид, че става дума за човек, който преди да навърши 15 години не се е посветил на тениса.
Кьопфер е роден във Фуртванген – градче в Германия, в което има много сняг. Затова и още като дете Доминик иска да се занимава със ски.
„Има сняг около пет месеца в годината, така че доста карах ски през зимата. Играех и тенис. Когато станах на 16, стигнах до финала на националния шампионат в тази възрастова група. Тогава реших, че ще играя малко повече и ще положа повече усилия“.
Това е само една от причините Доминик да избере тениса. Това, което го отдръпва от ските е, че в планината е сам, докато като част от тенис клуб има възможност да контактува с повече хора.
„Тенисът бе и най-малко опасният спорт, по който бях запален. Да караш ски на състезателно ниво е опасно. Има много контузии в коленете“.
На корта Кьопфер може и да не прави фурор. Трудно привлича вниманието на хората, но все пак от един колеж в САЩ се свързват с него – Tulane University.
„Изборът не беше труден. Аз реално нямах избор. През първите месеци си мислех, че няма как да остана. Английският ми не беше добър, културата беше различна, хората бяха други, атмосферата също. Играх много тенис и много се уморявах в училище. Трудно си разпределях времето. Искаше ми се и повече социален живот. Беше си трудно в началото. После започна да ми харесва“.
Доминик набира скорост и се превръща в първия представител на Tulane University, който достига до №1 ранкинг на сингъл на колежанско ниво. Печели и националния шампионат на закрито през 2015 година, който всъщност се провежда на кортовете на US Open – мястото, където няколко години по-късно ще изживее мечтата си.
„Винаги ми се е искало да играя на професионално ниво, но реално нямах нивото. Колежът ми помогна“.
Кьопфер изминава пътя от това трудно да намира място в схемите на „Фючърс“ турнири до това да е в топ 100 на АТР. И така, след като мечтата му да е в топ 100 се сбъдва, Доминик поставя следващата цел:
„Да съм в топ 50. Да съм в турнирите от Големия шлем и да играя срещу най-добрите“.
