Само дни преди да започнат Nitto ATP Finals, Джак Сок дори не знаеше, че може да се класира за последния турнир от годината. Трябваше да предприеме вълнуващо пътешествие из схемата в Париж и да спечели първата си Мастърс титла, за да може след това да пропътува разстоянието през Канала и да се озове на английска почва. Така той стана първия американец, който се класира за участие в „O2 Arena“ от 2011 г. насам.
Това, което прави историята още по-впечатляваща е фактът, че Сок бе в серия от пет поредни загуби преди да пристигне във френската столица. Други може и да са правели сметки за това колко точно точки са им нужни, за да се класират на финалите, но не и Сок. Тогава той бе 24-ти в надпреварата за Лондон и вече планираше следващата седмица, в която щеше да играе голф с близкия си приятел Джон Иснър. Едва ли обаче е съжалил, когато се е наложило да отложи уговорката, за да премери сили с най-добрите тенисисти за сезона.
САЩ отдавна не са силата, която бяха преди. Победата на мастърса в Париж донесе най-голямата титла, която американец след Анди Родик е печелил. Последният турнир от сериите ATP 1000, който Родик взе се проведе в Маями през 2010-а.
25-годишният Сок е печелил големи титли и преди, просто досега той бе по-успешен на двойки отколкото на сингъл. През 2011 г. грабна титлата на US Open за смесени двойки, като там си партнираше с Мелани Оудин, а три години по-късно хвана в ръцете си и трофея от Уимбълдън, където игра заедно с Васек Поспишил. Достигна до бронз на олимпийските игри в Рио де Женейро заедно със Стийв Джонсън, а при смесените двойки отново бе пръв – този път с Бетани Матек-Сандс.
Несъмнено най-силната страна в играта на американеца е неговият форхенд. Далеч от напрежение и очаквания, Сок замахва свободно към топката и често отправя топовни изстрели. Джон Макенроу се изказа ласкаво за него през есента, заявявайки, че 191-сантиметровият състезател има нужните качества, за да направи успешна кариера: „Имаш ударите, имаш скоростта, имаш всичко“.
В Париж, а и в Лондон, той показа, че хвалебствията са заслужени. В група „Борис Бекер“ се справи със световния номер 3 Саша Зверев и със световния номер 5 Марин Чилич, записвайки поражение единствено от изживяващия втора младост Роджър Федерер. Сега обаче е изправен пред ново предизвикателство. Григор Димитров стои на пътя му към финала, непобеден до момента в турнира. Кой от двамата ще затвърди допълнително заявката си за място сред големите, предстои да разберем.
