Новак Джокович демонстрира удивителен тенис на финала на US Open и преодоля Хуан Мартин дел Потро с 6-3 7-6() 6-3, за да спечели своята трета титла от надпреварата и 14-а от „мейджър“, изравнявайки рекорда на Пийт Сампрас.
През 2002-а 31-годишният Сампрас печели своя четиринадесети и последен трофей от Големия шлем. Преди него Бьорн Борг бе последният състезател, печелейки повече от 9. През последните девет години обаче трима души стигат до котата от 14 титли на най-високо ниво – Джокович, Федерер и Надал.
„Може би преди 10 години бих казал, че не съм доволен от факта, че деля една ера с Надал и Федерер. Днес съм. Наистина. Чувствам, че съперничествата с тях ме направиха играчът, който съм в момента.“
„Уважавам ги безкрайно за постиженията, които са постигнали на корта, но и за примерът, който дават с държанието си извън него. Мисля, че се предизвиквахме да прескачаме границите на възможностите си, когато се изправяхме един срещу друг.“
В Ню Йорк сърбинът не се среща с нито един от двамата, но пътят му обратно към върхова форма, който започна с колебливо представяне в Мелбърн и операция на десния лакът през януари, премина през победи и над над двамата.
След като през януари се подлага на хирургическа интервенция, Джокович трябва да чака чак до Miami Open през март, за да спре да чувства болка.
Парчетата от пъзела малко по малко се нареждат. Събира се с Вайда през април, през май стига до полуфинал на Мастърса в Рим, където отстъпва пред Надал…
„Очаквах, че след операцията ще се върна на високо ниво сравнително бързо. Всъщност обаче това се случи за три-четири месеца. През това време научих много за себе си, научих се да съм търпелив – нещо, което не бе сред моите силни черти.“
Сред прогреса обаче имаше и една загуба, която разочарова сериозно Джокович. Тъкмо, когато започва да мисли, че се е завърнал, той отпада на четвъртфиналите на Ролан Гарос от състезател, който играе на ниво Чалънджър в началото на сезона – Марко Чекинато.
„Представянето ми през този ден бе много, много разочароващо. Усещах, че играя добре в Рим, имах някои много прилични мачове на Ролан Гарос, но след това сякаш предадох себе си по време на този двубой.“
Какво бе решението след това? Повече никакъв тенис. Заедно със съпругата си, Йелена, Ноле се отцепва от света и изкачва Френските планини в продължение на пет дни. Моментът на пречистване настъпва, когато двамата приключват тричасов преход, наблюдавайки прекрасната гледка от върха на планината Sainte-Victoire.
„Просто гледахме света от тази перспектива, вдишвахме вдъхновение. Мислех за тенис, мислех за емоциите, които тенисът провокира в мен. Бе много позитивно.“
Шест седмици по-късно бившият номер 1 прекъсва серията от 54 седмици без титла, грабвайки своя четвърти трофей от Уимбълдън. Днес той е спечелил 22 от последните си 23 мача и е завършил своя „Златен Мастърс“ с успех в Синсинати:
„Ако през февруари, когато претърпях операцията, ми бяхте казали, че ще спечеля Уимбълдън, Синсинати и US Open, най-вероятно нямаше да ви повярвам. В същото време обаче част от мен винаги си е представяла и се е надявала, че ще се върна на желаното ниво много скоро.“
Във Флъшинг Медоус той за втори пореден път трябваше да се справя с публика, която подкрепя опонента му. Сред скандиранията „Olé, olé, olé, olé, Delpo, Delpo“, Джокович си внушава, че аржентинците подкрепят него и всъщност викат „Ноле“.
„Внуших си това, наистина.“
2018-а все още далеч не е приключила за сърбина. Новак е втори в надпреварата за финалите в Лондон, 1,035 точки зад първия Рафаел Надал, който се отказа след два сета срещу дел Потро.
Преди обаче да гони нови успехи на тенис корта, Ноле е планирал ново пътешествие към Sainte-Victoire.
„Много скоро отново ще се катерим.“
TennisKafe.com
