„Играех на корта с приятел и си мислех: „Човече, чувствам се невероятно!“. В края на тренировката дойде Роджър Федерер, който беше в града по това време, и си изкарахме много ползотворно. Замислих се за кариерата си… винаги леко съм се плашел от някои от топ играчите“ – сподели Кевин Андерсън пред официалния сайт на ATP.
Така започва не само една история за среща с Роджър Федерер, а разказ за това как един от водещите играчи в последно време стига до извода, че има недовършена работа в професионалния тенис.
Срещата между Андерсън и Маестрото е отпреди няколко месеца в местен клуб в Делрей Бийч. Швейцарецът е в града, за да се види с агента си Тони Годсик, чийто син Николас е един от обещаващите млади таланти.
Освен да вдъхнови младока, швейцарецът мотивира и един „ветеран“.
И макар през годините Андерсън многократно да се е срещал с Федерер, никога не е можел да прескочи границата на това да гледа на него като на равен със себе си, да се отпусне и да се държи естествено. Разбираемо…
Този път обаче южноафриканецът успява да потисне притеснението си:
„Взех съзнателното решение да се променя. Човек никога не знае какво ще изскочи на пътя му. Ако истински бях сложил край на кариерата си, вероятно нямаше да прекарвам толкова часове на тренировъчния корт. Имах много ползотворен разговор с Роджър и за първи път в живота си ми беше спокойно и имахме нормален разговор“ – разказва Андерсън.
„Беше вълнуващо да го слушам. Той е най-добрият играч – чисто технически, а и знанията, които има. Беше много готино изживяване“.
Истината е, че и преди срещата със швейцареца, бившият №5 понякога се замисля дали да не се върне към професионалния тенис. Разговорът с носителя на 20 титли от Големия шлем обаче го убеждава напълно.
37-годишният Андресън игра за полседно в Маями през миналата година, а след това обяви края на кариерата си. Основна причина е физическо неразположение, но, с оглед на това, че вече се чувства доста по-добре, променя решението си.
„Сякаш никога не бях спирал. Цял живот съм играл тенис. Движех се добре. Бях отпуснат и спокоен, нямаше никакъв стрес – моят най-голям проблем“ – казва Андресън.
Той има и много интересна теза, свързана с популярното мнение, че Джокович, Надал и Федерер успяват да „вдигнат нивото си“ в напрегнатите моменти:
„Не съм съгласен с това. Мисля, че те успяват да използват уменията си в най-лудите моменти. На финалите на турнири от Големия шлем успяват да бъдат в настоящия момент. Това прави разликата с останалите“.
„Никога не съм си вярвал колко добър играч съм. Трябва да положиш труд, но и трябва да знаеш кога си свършил работата и да си повярваш. Аз си повярвах, чак когато си сложих край на кариерата“.
През последните месеци Андерсън не следи изкъсо какво се случва в тениса. Всъщност, прекарва много повече време, гледайки стари мачове. Един от любимите му е финалът на Australian Open 2009 между Федерер и Надал.
Почувствал вдъхновението отново, тази седмица той се завръща на турнира в Нюпорт. А през лятото ще се надява на повече покани от турнири, за да може да играе и повторно да изживее нещата, които смята, че е пропуснал.
