Днешният мач на Фабио Фонини от първия кръг на турнира в Хамбург бе обичайно напрегнат за италианеца. Той успя да преодолее Аляж Бедене с 6-3 3-6 7-6(5) и докато в повечето случаи водещото в неговите двубои да е шоуто, този път резултатът излезе на преден план – това бе победа №400 в кариерата му.
Дали някога екстравагантният тенисист е вярвал, че може да запише подобно постижение?
„Не, не – на 35 съм и като погледна назад, трябва да призная, че това е много важен момент за мен. Щастлив съм,“ коментира пред ATP той след срещата.
С успеха си дон Фабио се превърна в едва 14-ия активен играч с 400 победи в кариерата си и първият италианец с толкова в цялата Open ера. Адриано Паната е втори с 392, последван от Андреа Сепи с 386.
В момента страната се радва на великолепни млади таланти, предвождани от Матео Беретини – финалист от Уимбълдън ’21. Яник Синер е в топ 10 на 20-годишна възраст, а Лоренцо Музети и Лоренцо Сонего също трябва да бъдат споменати. Ако взимаме предвид само точките от този сезон, 8 от 17-те най-високо поставени тенисисти под 21 години са италианци. Всички те следват пътят, прокаран от Фонини.
Преди три години в Монте Карло на 32 Фабио победи Рафаел Надал и се превърна в първия италианец с Мастърс титла, а редом с това – най-възрастният мъж в спорта, който дебютира в топ 10.
Фонини винаги е бил играч за големите мачове. Побеждавал е Рафа три пъти, в Рим през 2017 елиминира тогавашния №1 Анди Мъри. Стигал е четвъртфинал на Ролан Гарос и седем пъти е бил в четвъртите кръгове от Големия шлем. Има девет трофея на сингъл.
Първата победа на Фабио идва през 2006 година. №100 идва срещу Едуард Роже-Васелин през 2012. №200 в Рим срещу Григор Димитров през 2015. №300 – отново в италианската столица, но три години по-късно.
Синът на Фулвио Фонини и брат на Фулвия е роден в семейство, което поставя специален акцент на буквата „Ф“. Сватбата му с Флавия Пенета запазва тази тенденция, а децата им се казват Федерико, Фара и Фламиния. Фабио очаква скоро да има възможност да прекарва повече време с тях:
„Коронавируса и контузиите направиха този период от кариерата ми труден. След всички тези победи, лоши мачове, добри двубои, трофеи – вече съм по-близо до края на кариерата си от преди.“
„Най-голямата ми мечта в момента е да опитам да се насладя на тениса както преди – да бягам без болки, да се боря до края. След това ще мога да преценя кога е дошло времето за семейството ми. Зная, че ще е трудно, но да видим.“
