Фабио Фонини няколко пъти в кариерата си се е замислял за отказване. А преди няколко години е бил пред принудително такова, като лекар му е казал, че има 50% шанс никога повече да не играе. Това разкри италианецът пред BehindTheRacquet – платформата, зад която стои Ноа Рубин, а основната цел на проекта му е да промени тениса.
Фонини разказа още кога се чувства най-отвратително и какво е най-тежкото в живота на един играч.
„Най-неприятното време от годината е между декември и януари – точно преди отново да трябва да отпътувам. Имам дълга предсезонна подготовка, виждам се с приятели, излизаме на вечери и изведнъж отново съм на път. Няколко дни преди този момент винаги се разболявам. Казвам си, че всичко ще е наред, но така е от 10 години“, призна Фабио.
„Случва се, защото у дома съм близо до семейството и приятелите ми и сякаш живея друг живот. Продължавам и да тренирам, но имам възможност да се виждам с разни хора, което по време на сезона няма как да стане. Спомням си, когато първото ми дете бе на 8 месеца и с Флавия бяхме на предсезонна подготовка в Маями. Тогава беше уникално. Трябваше след това да тръгна за Австралия и започнах да плача като бебе, не можех да си представя, че тръгвам“.
В средата на миналия април Фабио Фонини притесни всички свои привърженици, като преди осминафиналите в Монте Карло сподели, че е взел решение, свързано със своите травми, което ще обяви след Ролан Гарос. В дните след това интервю обаче сезонът на италианеца се преобърна и така и не научихме какво е имал предвид.
Фабио спечели Мастърса през въпросната седмица, грабвайки най-голямата титла в кариерата си, а в резултат на силните си игри няколко месеца по-късно дебютира и в топ 10, превръщайки се в най-възрастният играч, който за пръв път влиза в десятката.
През 2020 година Фабио стигна до 1/8-финал на Australian Open, като продължи да показва и че е един от най-противоречивите играчи Тура. Именно защото е различен си има и много фенове, и много хора, които го мразят
„В кариерата ми съм имал моменти, когато съм мислел за отказване. Първият път нямах избор – когато бях на 18, китката започна много да ме боли. Отидох на лекар и той ми каза, че операцията е единственият шанс. Бях много нервен и питах какви ли не въпроси. Бях млад и не знаех какво ще се случи. Лекарят каза, че има 50% шанс да не играя никога повече“.
„Спомням си, когато започнах сезона на клей много зле, с няколко загуби в първите кръгове, нямах никаква увереност. Месеците след това не спирах да си казвам, че ми трябва почивка. Бях сам по време турнето в Южна Америка и в Маями бях сам и се чувствах много самотен. Не ми стигаше малкото време, в което виждам семейството си. Продължавах да си задавам въпроси и да се чудя какво да правя. Намерих мотивация у себе си и си казах, че трябва да се боря“.
„В първи кръг на турнира в Монте Карло изоставах с 4-6 1-4, не само спечелих този мач, но и турнира. Дадох всичко от себе си в онзи първи мач и постигнах най-големия резултат в кариерата си накрая“.
Фонини разказа и за първата си страст:
„Футболът. Имало е моменти, в които съм си казвал, че е било по-добре да играя футбол, но нямаше как да се откажа, след като тенисът ми е дал живота, който имам сега. Сега е трудно, защото за мен тенисът се превърна от спорт в работа. Любимият ми спорт си остава футболът и гледам колкото се може повече мачове. Още като много млад все пак избрах тениса, той ме научи да съм отговорен – ако загубя, аз съм си виновен; ако спечеля, аз съм го направил“.
