Роджър Федерер е известен със своето хладнокръвие, но това не винаги е било така. Носителят на рекордните 20 титли от Големия шлем си припомни младежките години, когато му е била нужна помощ от психолог, за да се научи да контролира емоциите си на корта.
„Родителите ми плащаха по 30 хил. франка (около 28 хил. евро) годишно за тренировките ми, но въпреки това не вярваха, че ще достигна най-високото ниво. Когато бях на 16 им споделих намерението си да напусна училище и да се посветя изцяло на тениса. С баща ми сключихме сделка – ако до 2 години не стана професионалист се отказвам от тениса и се връщам в училище. За щастие станах номер 1 в света при юношите и се оказа, че решението ми е било правилно“ разказва Федерер.
„Тенисът е много специален спорт. Трудно е да прекарваш часове наред на корта без да можеш да поискаш каквато и да е подкрепа от треньора или семейството си. Затова тенисистите понякога си говорим сами. Много хора ни мислят за луди, но понякога това е единственият начин да се освободим от напрежението и да се концентрираме“ споделя още „Маестрото“.
„Като юноша бях много взискателен към себе си и постоянно си го изкарвах на ракетите. Родителте ми се срамуваха от поведението ми и ми казаха, че повече няма да идват на мачовете ми. Спомням си загубата от Франко Скуилари в Хамбург през 2001 г., когато стигнах дъното в това отношение“.
„Играх слабо, ядосах се у счупих ракетата си. Видях начина, по който мама, татко и треньорът ми ме погледнах и осъзнах, че не мога да продължавам да се държа така. Трябваше да се променя. Потърсих помощ от психолог, който ми помогна много. Отне ми две години да намеря най-ефикасния баланс между спокойстивето и емоцията“, завършва разказа си швейцарецът.
