Роджър Федерер отговори по шампионски на всички специалисти и фенове, които се съмняваха, че той някога ще успее отново да намери най-добрата си форма и да спечели отново турнир от Големия шлем. Швейцарецът се върна след 6-месечно отсъствие заради контузия в коляното и още в първия си турнир игра смело, прецизно и красиво, успявайки да повали на финала най-големия си съперник през години – Рафаел Надал. По този начин Роджър подобри собствения си рекорд по титли от Шлема и вече има 18 на сметката си. Ето какво заяви на пресконференцията щастливият швейцарец:
– Означава ли много за вас, че увеличавате дистанцията по брой трофеи от Шлема между вас и най-големите ви съперници с тази титла?
– Честно казано, това е най-маловажното. Най-важното е, че се върнах и с Рафа отново изиграхме епичен мач. За факта, че го правя тук в Австралия, съм благодарен на хора като Питър Картър, Тони Роуч и още много други… Популярността ми тук, тяхната подкрепа, фактът, че на моята възраст успях да спечеля титла от Шлема след почти 5-годишна суша… Това са нещата, които виждам. Броят на титлите е последната ми грижа. Дори не е от значение.
– Представяли ли сте си, че ще спечелите титла от Големия шлем след намеса на „ястребовото око“?
– Да, случвало ми се е и преди. Не мога да ви кажа на кой от финалите, или може би не на финал, но някои мачове приключват по този начин. Виждал съм го и преди. При тази ситуация трябва да поискаш „ястребовото око“. Ако си на мястото на Рафа, какво друго можеш да направиш? Щеше да е различно, ако бе достигнал до топката, направил лоб и тогава да очакваме „ястребовото око“. Тогава поне щяхме да преиграем точката.
Разбира се, че е малко странно да спечелиш по този начин, но емоциите ме обзеха бързо. Невероятно щастлив съм. Бе невероятно да видя подкрепата на целия ми щаб, на Мирка. Страхотно! В този момент разбрах, че всъщност съм спечелил.
– Титла №18 щеше да е специална без значение от турнира, на който я печелите. Но колко различно е, че успяхте точно в Австралия?
-Да, както казахте, тази титла ще е специална без значение от турнира. Но вижте, никога не съм пропускал Australian Open. Пропускал съм Ролан Гарос, US Open, но Australian Open вероятно е турнирът, на който се представям с най-голямо постоянство. Всичко за мен започна тук. Играх тук като юноша през 1998-а, после участвах в квалификациите през 1999-а. Винаги съм обичал да идвам тук. Когато спечели в Австралия, пътуването към дома не е проблем, но когато загубиш е брутално. Днес се чувствам като голям късметлия.
– След финала признахте, че е имало напрежение в петия сет. Как си върнахте концентрацията?
– Казах си, че трябва да играя свободно. Това обсъждахме с Иван Любичич и Северин Люти преди мача. Играеш с топката, не срещу съперника ти. Играй свободно, изпълнявай свободно ударите си и атакувай. Тук смелите ще бъдат възнаградени. Не исках да загубя като просто правя удари и виждам дъжд от форхенди на Рафа, който се изсипва върху мен.
Рано в петия сет имах шансове да върна пробива. Можех да приема провала и разочарованието, но избрах да продължа да се боря и да вярвам, както го правех през целия мач. Мисля, че това ми позволи да покажа най-силния си тенис в самия край на мача, което ме изненада. Минах през труден период в края на четвъртия и началото на петия сет.
– Рафа е най-големият ви съперник. Какво означава победата над него?
– Съперничеството ни започна преди доста години. Новак също е сред най-големите ми съперници, заедно с Родик и Хюит. Не ми се иска да забравя някого. Но Рафа е нещо специално в кариерата ми. Той ме направи по-добър тенисист. Надал и още няколко тенисисти успяха да направят това заради начина, по който стиловете им се противопоставят на моя. За мен си остава най-голямото предизвикателство да се изправям срещу Рафа.
Казах го и преди финала, победата би била специална и сладка, защото отдавна не съм го побеждавал във финал в Големия шлем. Последният път бе на Уимбълдън 2007. И двамата се завръщаме и би било хубаво, ако можехме да спечелим и двамата, но в тениса няма равенства. Понякога спортът е брутален. Той би трябвало да е щастлив. Аз бих бил, заради факта, че отново съм на финал. Може би ще ми трябва повече време, за да осъзная тази победа. Когато се върна в Швейцария, ще си кажа „Уоу“.
Важността на този мач е различна. Не мога да го сравня с никой друг освен с победата ми на Ролан Гарос през 2009-а. Чаках титлата в Париж, опитвах, борих се. Пак опитах и се провалих, докато най-накрая не се получи. Чувството е сходно при сегашния трофей.
– Милиони хора по света гледаха днешния мач. Турнирът бе толкова прекрасен с вас, Рафа, Серина и Винъс Уилямс. Виждате ли тази титла като триумф на волята. В несигурни времена като сегашните, турнир като този може да повдигне духа на хората.
– Не знам до какво степен. В крайна сметка, това си остава просто спорт. Спортът е мощно оръжие и прави хората щастливи, понякога им позволява да забравят мъката. Но не се получава винаги. Мисля, че финал от такава величина, или на Мастърс състезание, трябва да е празник за тениса. Затова и е толкова важно, че Род Лейвър отново бе на подиума. В крайна сметка каквото и да се случи, тенисът е в центъра на събитията. Щастлив съм, че тази вечер спортът бе представен толкова добре и заслугата е на Рафа. Той винаги е страхотен и затова се надявам още дълго време да е на корта.
– Това е първият Ви трофей с Иван Любичич като треньор. Какво означава това за Вас?
– Специален е за целия отбор. Бе първият му финал на турнир от Големия шлем като играч и треньор. Бе нервен през целия ден. Опитах се да го успокоя. Същото бе и с физиотерапевта. Не мисля, че това е нещо, което е виждал много често. Северин беше напълно спокоен. Прекрасно е за всички нас. Знам колко много значи това за всички тях, защото те са много повече от треньор физиотерапевт и т.н. Те са моите приятели. Прекарваме много време заедно, говорейки дали ще се завърна на 100%. И ако го сторя, ще мога ли да спечеля турнир от Големия шлем. Направихме го. Тази нощ ще празнуваме като рок звезди!
– Медицинският таймаут. Имаше някои нежални коментари.
– Какво са „нежелани коментари“?
– Критични. Майче Пат Кеш спомена, че това е разрешена измама. Бихте ли ни казал какво се случи, каква е причината?
– Вижте, обясних всичко преди няколко дни след мача със Стан. Кракът ме боли още от мача с Рубин. Щастлив съм, че преодолях болката. По някаква причина срещу Стан усетих болка и от двете страни в слабините. След като той взе медицински таймаут, си помислих, че и аз мога, за да се преоблека и да видя дали масаж или нещо такова може да помогне. Правилата са, за да можеш да ги използваш. Не мисля, че трябва да ги използваме, за да саботираме системата. Критиката е преувеличена. Аз съм последният, който би поискам медицински таймаут, така че не знам той за какво говори.
– Питат Ви дали ще се пенсионирате от 10 години.
– Седем.
– На корта казахте „Ако се върна следващата година“. Как точно трябва да разбираме това?
– Всичко опира до това да знам, че има още много тенис в мен. Ако се контузя, мога да пропусна следващата година, кой знае. Имах предвид, че никога не знаеш кога ще е следващият ти турнир от Големия шлем, ако въобще има такъв. Почувствах, че трябва да благодаря на толкова много хора наведнъж. Това е публика на живо, бе момент да им благодаря. Миналата година бе тежка за мен, а три 5-сетови мача няма как да помогнат. Имах предвид това, което имах предвид. Няма нищо планирано, че това е последният ми Australian Open. Надявам се да се завърна. На това се надявам сега.
– Как Роджър Федерер на тази възраст ще отпразнува довечера?
– Вече съм по-опитен. Няма просто да търся нещо. Организирахме парти. Хубавото е, че има достатъчно хора, за да се получи парти. Тук имам много приятели и създадох много приятелства с местните. Ще бъдем 20, 30, 40 човека. Зависи. Много по-добре е да празнуваш в голяма компания, отколкото сам с чаша шампанско. Ще бъде много забавно. Обичах времената, когато финалите бяха през деня, като 2004-а. Не беше като сега почти 02:00 ч.
TennisKafe.com
